Обаче откъде си сигурен, че резултатът към който се стремиш, е резултатът в действителност?
За какво са учителите и дебелите книги? Освен това, помагаме си и хора, които практикуваме едно и също - пробваме, тестваме, споделяме, сравняваме.
Тръгваш да практикуваш с очаквания - очаквания какво ще се случи. Подчиняваш практиката си на очакванията си.
Всеки е тръгнал да практикува по грешната прична т.е. с егоистични цели и очаквания. Това няма как да се промени. И не е проблем. Проблемът е в невежеството и глупостта, които карат човек, който нищо не знае и не може, да си мисли, че знае и може всичко. Ако няма кой да го приземи, тогава е проблем. Но вселената е милосърдна и винаги се намира я човек, ч някакво обстоятелство, което да раздруса и събуди търсещия човек.
По време на практиката ти се променяш без да го осъзнаваш,но твоето съзнанието е фокусирано не върху това, което реално се случва, а върху това, което очакваш да се случи. Твоето очакване те хипнотизира.
Ако въпреки това, човек продължава да практикува, в един момент натрупаната сила ще разбие очакванията му. Стига да практикува правилно, няма значение какво очаква, в крайна сметка ще стигне до правилните резултати, защото всяка практика, преди да изгради нещо, разрушава друго - заблудите. Мога да дам много конкретни примери, ако пожелаеш.
Накратко: Всяка система на обучение си има своите контролни прекъсвачи, които подсигуряват, че ученикът ще се движи в що годе правилна посока. А те са:
- Учител
- Писания
- други ученици
- външни фактори / съдба
___________
|