Re: Най-разпространената понастоящем форма на буди / Религия и мистика / Йога

Извинявай, но това си е малко или много мазохизъм. Според мен (почти необвързана с каквито и да било учения) може би свободата от нуждата да си непременно щастлив, прави човек стабилен, защото така приема еднакво и радостта, и болката. Така няма насилени усмивки и прикрити сълзи, няма ежесутрешни ритуали по благодарност на Великото-на-каквото-там-трябва-да-се-благодари (докато се чувстваме не по-малко загубени), а вместо това всеки нов слънчев или дъждовен ден да могат да ти вдъхнат желание и идеи за нови неща, първата песен по радиото да може да те усмихне или поне да те настрои, утринният вятър/зеленината на листата/блясъкът на слънцето или тихия покой на дъжда/багрите на есента и белотата на снега да те вдъхновят.

В живота си човек може да цени и двете алтернативи, ако отварят съзнанието му към нови възможности, научават го на нещо и дават смисъл на определен момент, но и да е независим от преките последици на двете по пътя си. Да не бъде (в преносен смисъл) като самобичуващ се мистик-отшелник, но да не бъде и омаян от удоволствията хедонист, да не рухва, препънат от всяка малка пречка, на която дапридава велик философски смисъл и парадна многострадалност, но и да не гони само приятни изживявания. Да бъде гъвкав в успехите и в несгодите си...