|
Здравей!
Идеята е за Любов към страданието, болката и към нещастието... за възлюбване, за тяхното разбиране, а не за предизвикване на появата на същите.
Садомазохистът сам предизвиква това, което му доставя удоволствие, но забележи, че при него няма и капка Любов. При садомазохистът има обич. То е като мастурбация. Обича нещо и го прави.
Да, наистина може да се радваш на всичко, за което си споменала и е добре да го правиш, но само ако си здрава, защото за един болен от рак, или от множествена склероза човек... тези радости съвсем няма да са същите и събитията, които биха предизвикали радост в теб, по съвсем различен начин биха въздействали на другия човек.
Всичко е относително и индивидуално, но Любовта... хм... Любовта винаги е една и съща. Всеки я преживява по един и същи начин.
То лесно е да се вдъхнови човек от редица неща и те да му вдъхнат желание, импулс за живот.. но малцина успяват да се вдъхновят от болката, от личното страдание, от нещастието, когато те ги докоснат. Малцина успяват да не възроптават и да не проклинат живота. Малцина успяват да запазят умереността, за която пишеш.
Според мен, въобще не става дума за някаква непременна нужда от щастие, въпреки, че също според мен всеки изпитва такава нужда и всеки търси щастието.
Въпросът който засегнах е как човек да се справи с нещастието, когато то "почука на вратата му".
Преди нещастието да дойде, всеки може да си твърди каквото и да е за него!
Преди нещастието да дойде, всеки би могъл да каже, че не търси щастието на всяка цена.
Как ти би успяла да бъдеш стабилна, при една евентуална загуба на скъп за теб човек? Ще намериш ли и ще останеш ли в стабилността, за която пишеш?
Как ще останеш стабилна в едно положение на болен от паркинсон?
Човек разбира за някои неща, едва след като ги изгуби, а за други - чак когато ги открие.
Ето защо повечето хора не знаят що е това Божествена Любов. Не знаят ще е това Нирвана, нито Самади. Те не знаят нищо за Благодатта, за Хармонията, за Смирението... и за още куп неща.
|
Re: Най-разпространената понастоящем форма на буди [re: Roxy]
