|
Благодаря!
А сега, ако не възразяваш, да сменим малко вълната.
Нека първо да кажем кажем няколко думи за махаянската концепция за „полетата“ или „земите на Буда“ (те са и „чистите земи“).
Както вече отбелязахме, според будистката космология съществуват безброй много тройни паралелни светове, които във всичко приличат на нашия свят Саха.
Махаяна отива по-далеч в развиването на тази идея. Махаянските сутри твърдят, че някои от тези светове като че ли са „пречистени“ от труда на будите и бодхисаттвите, превръщайки се в своего рода райски земи, населени само със светци, бодхисаттви и буди. Именно тези светове получават названието „поля на Буда“ (буддха-кшетра).
Освен това към „полетата на Буда“ спадат и някакви светове, „изкуствено“ създадени от будите по магичен начин, за да бъдат превърнати в такива райски обители. „Полетата на Буда“ са изключително много, но само едно от тях има напълно особено значение по силата на спецификата на обетите на създалия това „поле“ буда; това е „Блажената Земя“ на Амитабха.
В малката Сукхавати-вюха Буда, който се намирал в своята община в Шравасти (столицата на държавата Кошала, мястото, където били произнесени много сутри), разказва на своя ученик Шарипутра, че на запад от нашия свят, отвъд стотици хиляди трилиони светове, се намира особен свят, наричан Сукхавати, т.е. „Щастлива Земя“.
Тази земя, както разказва вече друга сутра, била създадена благодарение на обетите на живеещия в този свят много калпи преди това монах Дхармакара, станал в този свят буда на име Амитабха.
Веднъж Дхармакара, воден от велико състрадание, произнесъл в присъствието на буда Локешвара-раджа редица обети, в които се кълнял да достигне състояние на Буда, като при това превърне своя свят в чиста земя, рай, в който всички, родили се там, ще имат най-добрите условия за усъвършенстване и ще придобият нирвана, като повече не се раждат на никакво друго място. Ето как това е казано в сутрата:
„Дхармакара казал:
„Желая Почитания от Света, проявявайки велико състрадание, внимателно да ме изслуша! Ако аз наистина се сдобия с най-висше бодхи и постигна истинно просветление, то в моята страна на буда, притежаваща невъобразими заслуги, добродетели и великолепие, няма да има адове, зли демони, птици и зверове, летящи и пълзящи насекоми.
Всички живи същества, стигащи до обитателите на света Яма и трите лоши свята, които ще се родят в моята страна, ще бъдат преобразени [от силата] на моята Дхарма, мигновено ще достигнат ануттара-самяк-самбодхи и няма да се родят отново в лоши области на съществуването. Ако не изпълня този обет, няма да придобия ненадминатото истинно просветление.
Когато стана буда, всички живи същества от десетте страни на света, които се родят в моята страна, [ще получат] тела с цвят на пурпурно блестящо истинско злато и тридесет и двата признака за велик мъж. Крайниците им ще бъдат прави и чисти. Ако телесният им облик се различава по нещо [от гореописания], ако притежават някакво уродство, тогава няма да получа истинско просветление.
Когато стана буда, всички живи същества, които се родят в моята страна, ще знаят съдбата си в продължение на безброй [минали] калпи, [а също така] ще знаят стореното [от тях] добро и зло. Те ще могат да прозират и възприемат със слуха си явления от миналото, бъдещето и настоящето в десетте посоки на света. Ако не изпълня този обет, няма да получа истинно просветление.
Когато стана буда, всички живи същества, което се родят в моята страна, ще се сдобият със способността да проникват в чуждото съзнание. Ако не могат да научават за мислите и [съдържанието ] на съзнанието на обитателите на трилиони земи [на другите] Буди, да не постигна истинно просветление.“
Дхармакара изпълнил всичките си обети и станал буда на име Амитабха, а неговият свят се превърнал в райска земя. В нея растат дървета с листа и цветове от скъпоценни камъни, разноцветни лотоси, големи като колелото на каруца, летят прекрасни магически създадени птици, които пеят за Буда, Дхарма и Сангха. Вместо пръст по земята има златен пясък, а дъждовете в този свят падат само нощем. В този свят практически няма страдания и дори родените в него се появяват не от майчина утроба, а от лотосов цвят.
Родилите се в тази Щастлива Земя хора се усъвършенстват по пътя на Дхармата под ръководството на самия Амитабха, а после навлизат направо в окончателна нирвана.
Но от всичките обети на Амитабха особено важен станал един: неговото обещание, че всеки човек независимо от неговите постъпки непременно ще се сдобие с раждане в Сукхавати, ако напълно уповава в Амитабха и с нерушима вяра повтаря името му.
Може да възникне въпросът в такъв случай какво става със закона на кармата?
Той продължава да действа, макар и трансформиран поради великите обети на Буда и енергията на неговото велико състрадание. Например убиецът, повярвал в Амитабха, след смъртта си няма да се озове в ада, а ще остане в лотосова пъпка толкова време, колкото е нужно за изчерпването на лошата карма, сътворена от убийството. След раждането си в Сукхавати той дълго време няма да бъде допускан сред обществото на светците и дълго ще бъде лишен от възможността да лицезре буда Амитабха.
Култът към Амитабха и неговата Чиста Земя се оказал признат в целия свят на махаянския будизъм (съществуват сведения, че дори такъв велик философ като Васубандху на преклонна възраст се отдал на почитане на будата на Безкрайната Светлина), а в Китай и Япония се появили дори школи, проповядващи вярата в Амитабха и неговите велики сили като главен път към освобождението.
Китайската школа на „Чистата Земя“ (Дзинту, японски – Дзьодо) била създадена през VI – VII в. от Тан-луан и Шан-дао, макар че началото й било поставено още на границата на IV – V век от знаменития монах Хуей-юан.
През ХII в. тя се пренася в Япония, където бързо придобива по-радикален характер: монахът Синран я реформира, като създава собствена японска школа на „Истинната вяра на Чистата Земя“ (Дзьодо син-сю), която и сега е най-популярното в Япония разклонение на будизма.
Синран учи, че днес хората са се изродили и са им недостъпни сложните форми на йогическа медитация, приети в другите будистки школи.
Затова единственият път към спасението за тях е вярата в Амитабха и неговите спасителни сили.
Нищо друго не е нужно – нито дълги молитви, нито сложни методи за съзерцание, нито познаване на философията, нито дори спазване на монашески обети; пламенната вяра заменя всичко.
Сега не е възможно спасение със собствени сили (дзирики), към което призовават останалите будистки школи; единственият правилен път е да се доверим на силите на друг (тарика), т.е. на всемогъщия буда Амитабха.
Синран така упорито подчертава принципа за спасение единствено чрез вяра, че един толкова велик протестантски мислител от ХХ век, какъвто е П. Тиллих, дори твърди, че от всички световни религии „Истинната вяра на Чистата Земя“ най-много се доближава до протестанския принцип за спасения само с вяра и благодат.
Из Евгений Торчинов. СУТРИТЕ НА МАХАЯНА
А сега няколко музикални видеоилюстрации:
Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката. Редактирано от Aлekc на 24.08.09 16:10.
|
Най-разпространената понастоящем форма на будизма [re: edinica_nula]
