|
Няма значение дали този "път" носи наименование "йога", "будизъм", "тантра", "християнство", "ислям" или каквото и да е високопарно наименование. Щом дадени учения и практики уж за пречистване на тялото и съзнанието откъм всякакви замърсявания и обусловености се обвържат с усилия на волята, което ще рече на егото, то тези практики се превръщат вместо в средство за освобождение на съзнанието, в още едно бреме, в поредния източник на объркване и обусловеност.
Всяко усилие е усилие в грешната посока. Става въпрос за усилия на психиката. Тялото не познава усилия, освен ако не е подтикнато от психиката, т.е. от ума. За целите на нормалното функциониране на тялото и безпристрастния интелект никакви усилия не са нужни.
Това важи и за тези усилия, поставящи си "високи" и "възвишени" "духовни" цели. В името на тези чисто умствени цели и чрез тези усилия егото всъщност се затвърждава, изчезва разбирането и остава единствено... теоретичното схващане на това "що е медитация", но не и медитиране в действителност. Медитацията не познава никакво усилие.
В тази насока всеки "морал" и "дисциплина", възприемани като сляпо следване на някакви правила, а не като осъзнаване на действителността, води до някакви психически усилия, следователно до вътрешно напрежение, потискане и объркване. И отдалечава човек от всякакво разбиране всъщност "какво е йога" и "какво е медитация". Да вземем дори за пример Яма и Нияма - прилагането на тези два аспекта от Ащанга Йога в нашия живот се определя с разбирането на уникалността на всяка ситуация, а не бива да се превръща като претекст за въвличане в нови страхове, предразсъдъци, потиснатости и т.н.
Медитацията не познава и не робува на никакъв "морал", дефиниран от дребнавия и ограничен човешки ум.
|
Всеки "път" на усилията на егото е грешен...
