Няма значение дали този "път" носи наименование "йога", "будизъм", "тантра", "християнство", "ислям" или каквото и да е високопарно наименование. Щом дадени учения и практики уж за пречистване на тялото и съзнанието откъм всякакви замърсявания и обусловености се обвържат с усилия на волята, което ще рече на егото, то тези практики се превръщат вместо в средство за освобождение на съзнанието, в още едно бреме, в поредния източник на объркване и обусловеност.

Всяко усилие е усилие в грешната посока. Става въпрос за усилия на психиката. Тялото не познава усилия, освен ако не е подтикнато от психиката, т.е. от ума. За целите на нормалното функциониране на тялото и безпристрастния интелект никакви усилия не са нужни.

Това важи и за тези усилия, поставящи си "високи" и "възвишени" "духовни" цели. В името на тези чисто умствени цели и чрез тези усилия егото всъщност се затвърждава, изчезва разбирането и остава единствено... теоретичното схващане на това "що е медитация", но не и медитиране в действителност. Медитацията не познава никакво усилие.

В тази насока всеки "морал" и "дисциплина", възприемани като сляпо следване на някакви правила, а не като осъзнаване на действителността, води до някакви психически усилия, следователно до вътрешно напрежение, потискане и объркване. И отдалечава човек от всякакво разбиране всъщност "какво е йога" и "какво е медитация". Да вземем дори за пример Яма и Нияма - прилагането на тези два аспекта от Ащанга Йога в нашия живот се определя с разбирането на уникалността на всяка ситуация, а не бива да се превръща като претекст за въвличане в нови страхове, предразсъдъци, потиснатости и т.н.

Медитацията не познава и не робува на никакъв "морал", дефиниран от дребнавия и ограничен човешки ум.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Въпросът е коя медитация:)
Защото подобно изказване може да ти спести много път назад....

Добър въпрос. Какво ли не се разбира под "медитация". Затова е коректно от моя страна да уточня какво е моето разбиране по въпроса.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може би си прав но веднага идва и вторият важен въпрос в тази област.
Имаш ли си Учител по Медитация или си самоук?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По принцип самоуки йоги няма. За да заговорим за медитация и йога, най-малкото тези думи и дефинициите, които следват от тях, трябва да сме ги чули от някъде.

Но има една особеност - според мен едва ли "учителят по медитация" е обикновен учител, който дава дефиниции и методи, що се отнася до медитацията. Единствено обяснява процесите, които се случват и оттам нататък ученикът е този, който ги открива сам за себе си.

Така че отговорът ми е - хем да, хем не. Хем сам съм си учител и това е най-вярно, хем практиките по йога и знанието какво е медитация, съм го чул "от другаде". Но това чуто "от другаде" знание нищо не струва, ако неговата валидност не се прояви.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво разбираш под 'медитацията се случва в паузите на ума' :)))

Spirit Horse, ride for me

Използвам думата "случва", защото медитацията е без "медитиращ", т.е. мислещ и анализиращ "аз". Мислите поддържат този "аз", тази частица от съзнанието, изкуствено разделена (от самите нас) от основното поле на съзнание. Та щом няма "аз", който да "медитира", използвам глагола "случва се" в безлична форма - т.е. има осъзнаване, има будност, но разделението в съзнанието (между "наблюдаващ" и "наблюдавано") е изчезнало. Сещаш ли се за какво ти говоря?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от бeзпътeн на 15.02.07 01:27.

Извинявай, неправилно се изразих. Въпросът ми беше, какво имаш предвид под това, че тя се случва 'в паузите в ума' :)))

Spirit Horse, ride for me

Мисълта "има" навика да циркулира постоянно, дори когато въобще не ни е нужна. Всеки един човек може да го види в себе си. Спомените постоянно атакуват съзнанието ни. Най-често това са спомени, свързани с някакви пристрастия. Та този навик на мисълта да се връща отново и отново във вида на най-различни спомени, всъщност впоследствие, когато липсва осъзнаване, ни въвлича в последващи дейности (карми), обусловени от тия пристрастия, които отново и отново се "връщат", изскачат и като липсва осъзнаване (изследване на "аза", свадхая) какво точно доминира съзнанието ни - ето, че сме изцяло обсебени от тези пристрастия.

Всъщност тези спомени не е нужно постоянно да доминират всичко, свързано с нас - мислите ни, действията ни, отношенията ни с околните и т.н. Затова в оптималния вариант мисълта функционира единствено, когато е налице адекватно предизвикателство от живота (а не постоянно и безцелно циркулираща в съзнанието и обсебваща го). В останалите случаи съзнанието е в покой. Но като се вгледаме отново в себе си, установяваме колко трудно е това и колко сме се отдали на чувствеността...

А в паузите в циркулирането на мислите Е това, което поддържа живота. Тогава - няма "мислещ субект", който да се разделя изкуствено от "мисловните обекти". Това е състояние на недуалност в съзнанието, на единение с Живота, на покой и безусилност... На естествена хармония и зареждане с енергия.

Това е, което съм установил относно медитацията, както я разбирам. Не претендирам да съм много напреднал и знаещ иначе.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

О йога, йога
Защо не мога
да си скачам у морето
от канапето?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите