"Ти ми отговори на въпроса: УЧастниците в експедицията на Скот, трябвало ли е да се ядът едни други или не?" Това си е техен избор. Във всеки случай много повече бих оправдал техният избор отколкото този на новогвинейците или на агхорите.

"Или още по силното. Да речем че ти си на такава експедиция, и си с твоя най добър приятел, дори още по силно, да речем че ти си там със собственият си син. Би ли ял от него, за да се спасиш?" При всички положения бих направил всичко по силите ми така, че детето ми да ме надживее. Не си пожелавам обратното. Относно приятеля, нямам готов отговор. Всеки случай не бих тренирал предварително превъзмогване на отвращение от ядене на мъртво човешко месо. Ако ми се наложи тогава ще го мисля. Сега нямам никакво намерение да размишлявам по този въпрос.

"И кое е по висше, да се спаси живота, или да се спаси някой идея??"
Човекът е по-важен и от най-изтънчената философия. Без човека няма философия, няма идеи. Тези, които са си жертвали живота в името на идеали са го правели защото тези идеали са били техния живот. Да им отнемеш идеалите е било равнозначно на това да им отнемеш живота. Ако това касае моя живот добре, мога и да избера позата на герой и да се жертвам в името на някакъв висш идеал, но ако съм изправен пред дилемата да се откажа от идеалите си срещу живота на някой друг, аз бих избрал човека и бих се отказал от идеалите си. Както виждаш не съм привърженик на геройските постъпки. Ако мога бих предотвратил всякакви предпоставки за възникване на критична ситуация, която да изисква героизъм.

Аз вярвам в човека.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите