|
За илюстрации и оригиналната статия погледнете в сайта на Имаго!!
Диваците Свамита
Странните ритуали на Агхорите които ядът човешка плът и се съешават с умрели – статията е от Кангайах Бхелари
Ганга тече бавно в стоическа тишина през Варанаси където хиляди жалещи идват всеки ден за да изгорят починалите си близки по горящите ГХАТ (стъпаловидни склонове покрай брега на Ганг където се изгарят труповете) на Марнкарника и Харисчандра (местности във Варанаси) Но когато шумовете на деня замрат и гладните пламъци на стотици погребални клади покрай брега на реката ближат смразяващата тъмнина, човек може да усети водата като че ли ръмжи животински. Това е неземният час когато Агхорите отиват на лов за умрели.
Агхорите са хора в които няма умраза, чудата секта от саняси, чиито дивашки ритуали биха накарали обикновените простосмъртни да им се повдига и да тръпнат от отвращение и страх. Въпреки че съм чувал много истории за техните диви обичаи е се бях приготвил за нощната среща с тях, сърцето ми беше се сви от страх когато видях Баба Маунидас Гамбхири Бир да забива зъбите си в едно парче човешка плът.
Баба Гамбхири Бир е живял през последните две години в 400 годишният храм на Шива в Марнкарника, хранейки се и вдишвайки умрелите – вдишвайки ги чрез вонящите пламъци на земята за кремация. „Аз се храня с около две кила човешка плът всеки ден.” – каза той когато го срещнах през зимната сутрин в храма, където той седна на пода хранейки няколко кучета.
Кучетата не изглеждаха толкова мизерни, мръсни и жалки, колкото Баба който на железопътната гара могат да го помислят за нахален и пиян хамалин който силно се нуждае от измиване в банята. Очите му бяха опасни и замъглени от хашиш, но те загоряха с буйна интензивност когато той изплува сред сенките на нощта и ме попита дали съм донесъл всички неща които той е поискал за демонстрацията на неговия канибалски апетит.
Аз извадих от торбата си бутилка алкохол, пакетче с ароматни пръчици, няколко бучки камфор и ги подадох на неговият ученик, аскетичен но приятен млад човек в оранжева роба и с бръсната глава. Те се придвижиха към полуизгорялата клада, рецитирайки мантри и хвърляйки камфор върху пепелта. За да привършат церемонията им трябваха не повече от 15 тина минути.
След като си изми краката и лицето в Ганга, Баба се примъкна към малка група оплакващи които стояха около горяща клада в които костите на мъртвец все още пращяха в огъня. Въпреки, че близките гледаха с ужасени очи, Баба измъкна наполовина изгоряло парче месо от кладата и започна да гризе като че ли това беше най вкусната хапка на света. Всички стояха като че ли вкоренени в покритата с пепел земя, но Баба без дори да ги погледне приклекна малко настрани за да си сдъвче на спокойствие парчето което беше от долната част на бедрото. След като се нахрани до насита, той хвърли остатъка във всепрочистващата свещена река, и бързо се отдалечи заедно с влачещият се след него ученик.
Беше учудващо за мен, че близките на умрелият човек не направиха никакво усилие да развалят варварската вечеря на Баба, явно имаха страх от този човек и неговата езотерична секта. „Той е един Агхора с големи магически сили. Всеки който го спре само ще си навлече някой беда,” - каза един от близките преди да побързат да напуснат мястото. „Това е глупост” – каза разгневен Б.М. Сингх, млад човек от Баркагаон в Бихар който беше свидетел на кръвосмразяващата сцена. „Ако този Баба беше ял от тялото на баща ми, аз бих го убил.” Тленните останки на баща му бяха във въглените на недокосната клада наблизо.
На другата сутрин в храма на Шива, Баба говори за Богът на Глада докато неговите четири ученика, които бяха поели клетва за пълно безмълвие извършваха своята работа и богослужение. „Ние се храним с това което нашият Бог на Глада пожелае” – каза Баба докато пушеше от лула. „Този който се отказва от света за да стане Агхора, трябва да яде човешко месо и изпражненията на всички видове живи същества във вселената. Това е част от нашата медитация.”
Баба който имаше средно образование, се отказал от светски живот преди повече от 15 години, когато е бил на 30. „Един ден аз имах сън в който бог Шива ме привикваше на земята за кремация в моето родно село.” (Татхука Толи намиращ се близо до Варанаси) „Когато отидох там аз се изненадах да видя самият бог Шива. Той ми каза, че трябва да се откажа от моето семейство тъй като съдбата ми е предопределила да търся отговор на мистерията за живота, смъртта и вселената.”
Той веднага напуснал майка си, съпругата си и двете си деца, напуснал родното си село и отишъл в Кримкунд във Варанаси, главното седалище на сектата Агхора, където той престоял много години. По късно той отишъл в Марнкарника Гхат. Земята за кремация е убежището на Агхорите по време на техният медитационен период, и след като един път постигнат „просветление” техен дом стават Хималаите или планините Гирнар.
За да стане Агхора, човек трябва да практикува Панча Макарс – петте обряда чиито имена на Хинди започват с буквата „Ма”. Те са: Манаш (плът), Миин (риба), Мурда (труп), Мадира (алкохол), Майтхун (секс). „Много е важно да се яде месо от хора, кучета, гарвани и лешояди за да се получи просветление. Ние смятаме, че плътта на тези същества е Маха Манш (Великото Месо)” – казва Бхадра Дхарма Ракшит Рам, по добре известен като Джха Баба, който също живее в Марнкарника Гхат.
Докато Агхорите нямат проблеми да се снабдяват с „печено човешко”, което те крадат или отмъкват от кладите, суровото човешко месо не се намира лесно. Естествено те винаги са нащрек и гледат за плуващи трупове по Ганг, и както Баба Гамбхири Бир казва, „Понякога ние събираме изоставени трупове на брега на реката, скриваме ги и ги ядем за дълго време.”
Рамджиит Пичас, е един Агхора който е зарязал семейството си в Суараха в Утар Прадеш в района Балиа преди около 20 години, имаше силно желание да намери пресен труп за да успокои великият Бог на Глада. Споменът за вкусът на трупа който той консумирал в продължение на цял месец преди две години, явно все още му беше в ума и устата. Той е намерил трупа по време на Дусерха и го е криел под водата в Ганг.
Петдесет и две годишният брамин, който е прекарал 16 години в Харисчандра Гхат, също е консумирал сурова плът от гарги, кучета и лешояди. „Това е единственият начин по който аз мога да разбера връзката между Атма (душата)и Параматма (Всемогъщият).” – каза Пичас тържествено. „Преди пет години моя застарял баща заедно с жена ми и децата ми дойдоха да ме молят да се върна в къщи, но аз им казах, че това никога няма да стане.”
Пичас можеше да закуси с един труп ако ме беше придружил до Бхабхуа, централното управление на Каймур областа в Бихар. С Бам Рам се срещнахме на полето за кремация, на брега на реката Суара, човек с едра фигура която се появи като призрак от дебелата тъмнина. Облечен в черна дреха, той имаше гирлянда от кости на змия около врата си и човешки череп и кости в ръцете си. Лудият вой на чакалите и кучетата засилваха моето любопитство.
Бам Рам беше се снабдил с нов изоставен труп тази сутрин, и аз бях пристигнал тъкмо на време да стана свидетел на неговата Шав Садана, вид медитация върху труп. Той ме доведе до тухлена платформа върху която имаше лъскаво черно изображение на Богинята Саруешвари Мата и направи пуджа използвайки черепи. Когато накрая ми даде знак, аз видях че той е седнал върху трупа на умрял човек. Междувременно както си пееше мантрите около 15 минути, той си пийваше значителна доза алкохол от бутилката.
Все пак той нямаше намерение да яде от трупа. „Аз бих ял месото на всяко същество на света но не и на този. Това е тяло на грешник, гангстер. Не мога да го ям.” – каза Бам Рам. „Аз мога да ям само свето тяло когато правя Шав Садана.”
С висше образование по физика и хинди, Бам Рам се присъединил към Агхорите преди повече от десет години след срещата с Ауадхуд Бхагаван Рам, духовният водач на сектата който умрял в Сащ през ноември 1992. Ауадхуд Рам , на когото сред последователите му е бил и бившият първи министър Чандра Секар, е започнал инициативата да реформира странната секта и да открие няколко училища и домове за сираци във Варанаси. „Той ме помоли да работя за подобрението на живота на проститутките и сираците,” каза Рам Бам, който от тогава насам броди из полето за кремации.
Шав Саданата е най опасната от всички практики и ритуали на Агхора , твърди той. Той си спомня един пример: „Аз и един мой приятел бяхме с Ауадхут Нишчалананда когато той изпълняваше Шав Садана на полето за кремации в село Балуа в Утар Прадеш през 1984. Саданата може да се изпълнява самостоятелно или от трима човека. Аз и моят приятел седнахме от страните на трупа докато Нишчалананда седна върху него и рецитираше мантри. По време на медитацията ние чухме глас от тялото и Нишчалананда падна мъртъв върху трупа. Моят приятел полудя и аз загубих съзнание.”
Звукове които идват от труповете не са нищо необикновено, движения на газове в тялото могат да произведат звукове, особено когато някой седне върху него. Разбира се не беше възможно да се спори с дрънкащият кокали крадец на трупове точно на полето за кремации, когато той настояваше че мъртвеца фактически е проговорил. „Труповете проговарят, когато ние рецитираме мантрите” – потвърди той. „Понякога дори те се движат.”
Всичко това може да бъде дори и халюцинация но Бам Рам твърдеше че 80 процента от тези които са изпълнявали Шав Садана са или умрели в последствие или са си загубили разума понеже мъртъвците се движат. Един от тях бил мюсюлманин, Ушман Миан от село Рам Гарх в Утар Прадеш който полудял докато медитирал върху труп в Балмикикунд през 1986. Друг Агхора, Кишори Рам от Пахариа в Кашмир, го сполетяла същата участ на полето за кремации в Бхагаванпур.
Психолог, който се съгласи, че шок крайна уплаха могат да станат причина човек да загуби разума си, даде интересно обяснание. Повечето от изпълнителите на Шав Садана, предложи той, са полудели най вероятно защото те вече са били на ръба на загуба на здравият си разум, поради факта че изпълняват подобни чудати обреди.
Още по страни са сексуалните обреди на Агхорите, които често включват трупове и животни. Рамджиит Пичас не показа чувство на срам когато той призна че той е правил секс с коза по време на Базари процедурата която се прави в Агхора. „Преди три години аз намерих тялото на една красива млада девойка и направих секс с нея три пъти,” – каза той. Освен това той е изпълнявал сексуален ритуал с повече от две дузини жени, включително проститутки, и през цялото време е задържал семето си като го е пиел – нещо което Агхорите трябва да правят ако се изпуснат.
Ситарам Сарасвати, учител по английски от Елуру в Андхара Прадеш който се е присъединил към сектата след смъртта на жена си през 1979, казва че сексът е съществено за Агхорите да постигнат магически способности наречени Сайкини и Мохини които биха предпазели Агхората по време на медитациите му. „Цялата философия на сектата на Агхорите е базирана на секса” - каза Баба Гамбхири Бир, рецитирайки главната мантара на култа: „Бхаг биич линг аур линг биич пара джо ракхе со гуру хамара” – (Този който знае тайната как да не си губи спермата по време на полов акт е нашият гуру).
Сингх Сауак Рам, първият ученик на Ауадхут Бхагаван Рам, даде благородна интерпретация на вулгарната мантра. „Тази мантра има духовно значение,” – обясни той. „Докато БХАГ символизира светът и ЛИНГ е символ на силата на живота, ПАРА се отнася към духът. Този който познава духът е гуру.” Той твърдеше че всичко което съществува си е естествено и закономерно в света, тъй като нито едно действие не може да се извърши без помощта и желанието на бог Шива, който самият е най великият от всички Агхори.
Сексуалните ритуали са изпълняват без изключение върху полето за кремации под покривалото на тъмнината през време на процеса Базари при което Аугхад преминава от началното ниво наречено Амари. Аугхади-те, които са на най-ниско ниво в йерархията на сектата, нямат право да ядът човешко месо; те трябва да се задоволяват с консумацията на човешки изпражнения и да пият тяхната урина.
„По време на Базари, садху-то не само консумира голямо количество месо но също се очаква от него да се съешава с каквото и да е същество във вселената,” – каза Джха Баба. „Третата степен е известна под името сузари, при която на Садху-то му се позволява да действа според неговата свободна воля, и не е задължен да изпълнява каквито и да е ритуали. Той прекарва повечето от времето си в медитация с цел да постигне просветление и да се издигне до статута на Ауадхут-ство, и който едва тогава може да достигне до високопоставената степен на Агхорешвар.”
Понастоящем има четирима Агхорешвари, дванадесет Ауадхути и стотици Агхори и Аугхади в страната. Докато Аугхадите носят мала от рудракша както всеки обикновен Санясин, то Агхорите се познават лесно тъй като носят мала от костите на змия и човешки череп.
Черепите се използват както за ритуалите така и за готвене на храна. „Човешкият череп е надарен с невидими сили които ние наричаме Дхананджай Пранаваю,” – каза Джха Баба. „Най силните са черепите на Тели-те (подкаста на Баниа-те), а следващите по сила са тези на Каястха. Черепите на Брамините и Раджпутите са също силни но тези на останалите касти са вредни за този който изпълнява ритуал с тях.”
Луди хора? Не всеки мисли така. Сред по видните последователи на сектата е Бхану Пракаш Сингх, бившият управител на Гоа и министър. Неговият по малък син Самбхав Рам, е ръководител на Саруешвари Самух, основан от Ауадхуд Бхагаван Рам. Самбхав е попаднал под влиянието на Ауадхут Рам през време на Кумбха Мела в Алахабад през 1982 и от тогава насам живее в Раджгхат във Варанаси.
„Моята жена и аз отидохме при Ауадхут Рам три пъти за да си вземе сина обратно,” – каза Бхану Пракаш Сингх, „докато най накрая разбрахме дълбочината на неговата посветеност към Ауадхут-та.” Тогава семейството на Сингх също се присъединило към сектата. „Неправилно е да се каже че всички Агхори в сектата ядът човешко месо и пият алкохол,” – протестира той. „Фактически аз станах вегетарианец и въздържател от както се присъединих към сектата.” Той настояваше че благодарение на благосклонността на Ауадхут Рам той е станал Управител на Гоа.
Друг привърженик на Агхорите, Сурянатх Сингх, лектор в колежа за средно образование в Раджкумар във Варанаси, също твърди че е погрешно да се твърди че сектата се занимава със секс и алкол. Точно в момента в който той описваше една свята картина за сектата, стана голяма суматоха на Харишчандра Гхат: ядосани близки на починал човек се караха с Агхоранат Баба който тъкмо се опитвал да отмъкне нещо от кладата. Причината беше отново в непреодолимият повик на вманиаченият Бог на Глада.
Редактирано от Brahman_ на 22.08.06 10:56.
|
Re: Тантра, Агхора, Йога [re: Brahman_]
