Понякога учението дава резултат и прекъсва това чувство на въвлеченост.
Хората често мислят, че негативната реакция е именно страданието, но това не е така. Това просто е реакция на организма. Действието, случващо се в даден момент, съществува само в този даден момент. Страданието възниква, когато действията и реакциите в дадения момент се разтягат във времето, проектират се извън дадения момент. Страданието, това е мисълта “аз не трябваше да…” и всички проекции какво това значи за МЕН и как това ще повлияе на МЕН.

Разбира се, че дори и това “страдание” е божествено. Не сте вие източника на тези мисли, те се случват ЧРЕЗ организма ум-тяло, наречен “теб”. Във великолепната картина на съществуванието всичко е абсолютно съвършено. Когато (и ако) страданието се прекрати, това няма да е ваша заслуга, “ваше” действие. Нито едно нещо не е “ваше” действие. Нима това не е чудесно!
И какво усещане за свобода и покой дава!