От всички странни идеи в съвременната духовност тази, която никак не харесвам е идеята, че ние самите си създаваме болестите и проблемите. Тази идея подразбира, че когато нашето разбиране се разширява и задълбочава, тогава не би трябвало да имаме проблеми и болести, а ако такива неща се случват, това се разглежда като лош признак. Казват, че ако осъзнаеш това, което се случва, то изчезва, всичко се изправя. И ако продължаваш да си болен или да имаш проблеми, значи си идиот. Ти не само си се разболял, примерно, но и още си духовно неразвит, а това наистина е отвратително предположение.

Учението на Адвайта указва на това, че животът и смъртта СЕ СЛУЧВАТ, здравето и болестта се случват. Те идват и си отиват като част от това чудно движение на вселената; те са част от начина, по който се проявява съществуванието. Създават се тела, чрез които се случва това, което наричаме здраве или болест.
Когато приемете лежащата в основата на всичко Реалност, че това, което се случва е част от Едно съвършенно съществувание, тогава вашето съпротивление на това, което се случва и не ви е приятно, ОТСЛАБВА, и съпроваждащото го СТРАДАНИЕ НАМАЛЯВА.

Вие както и по-рано ще се налага са имате проблеми в живота – те продължават да възникват, но без усещането, че това е дефект, нещо нередно във Вселената. Вие ще имате повече сила, енергия, повече вътрешни ресурси, за да взаимодействате със всичко, което ви поднася живота. Понякога това няма да е много приятно. Понякога дори ужасно, но това, което наричаме “страдание” възниква от убеждението, че случващото се НЕ ТРЯБВА да се случва.