|
Да кажеш ,че няма път е все едно да кажеш, че живота се крепи на случайността.
Път винаги има... Когато има цел има и път... Ако смяташ това за илюзия то мислия, че си в голяма заблуда... Човек, който няма цел е достоен за съжаление... На такъв човек наистина му е нужна психологична помощ... И това не е шега... Това е реалността. Ако ти нямаш цели тогава живота се явява по естествен начин безмислен, и това спокойно може да те доведе до самообийство.
Целта не е да нямаме цели, а да имаме постояно нарастващи висши цели... Нарастването е безкрайно... Абсолюта е безкраен, Брахман е Безкраен, Любовта е безкрайна...
Тук говорим за вечност, пълно знание и вечно нарастващо блаженство, а не за психотропни вещества, наркотици, бълнувания и видения...
Аз те разбирам ти говориш за това, че човек не трябва да се самоопределя като българин, сектант, химик, учител, лекар и т.н. Но за да стигнем и излезем от това самоопределяне ние напрактика избираме някъкъв път... Дали това е пътя на отричането от всичко както ти правиш... Дали тов е пътя на знанието или пътя на приемането или отдаването... Все пътища към една и съща цел. И всеки път си има своя пътеводител...
Да ако искаш да откриеш сам път Възможно е но защо ти е да го правиш... Има толкова рискове и толкова възможности да се загубиш... Кое е по важно пътя или целта... ? И ако гониш целта то тогава би следвало да избереш възможно най-краткия път. А най-краткия път е винаги онзи, който има водач, който може да те преведе по пътя. Така си мисля..
Ако трябва да прекосиш джунглата... как ще предпочетеш да тръгнеш сам... или да си намериш някой, който вече е бил там и познава добре джунглата... Някой, който може да те преведе... Това обаче не означава да се хвърлим сляпо... Напротив трябва да сме сигурни, че нашия водач е способен и може да ни преведе... Да поставяме под съмнение да питаме и да търсим логически отговори, на своите въпроси. Това е в основата на едно истинско учение...
И след като сме зависими и се привъзваме, след като се самоопределяме с илюзията то е трудно с лека ръка да отхвълим и да станем хоп изведнъж непривързани чисти и себеосъзнати... Така ,че това наше положение е болест и тя трябва да се лекува.
В този свят както предполагам знаеш нещата винаги имат положителен и отрицателен заряд... Например вземи ножа... Можеш да си нарежеш и намажеш филика, а можеш и да убиеш някой... С едно средство можеш да направиш две корено противоположни неща с абсолютно различен заряд и смисъл..
По същя начин ученията, могат да ти помагат могат и да ти пречат...
Отречението може да ти помага, а може и да ти пречи...
Знанието може да ти помага и да ти пречи...
И истината за мен се крие в онова което ти помага реално да преоткриваш себе си... А това е пресоналното ти възприятие за нещата... Ти как ги виждаш... Ако искаш да са криви и зли те ще бъдат криви и зли ако искаш да са хубави теще бъдат хубави... Така, че аз не виждам лошо в ученията... напротив... Те дават фокус на хората... Естествено има хора които следват учения уж на външен вид, за да се чувстват потребни и част от някъкво общество или група и в това няма лошо, но в ученията има и много хора, който следват истинкси и има много какво да научи човек от тях. Така, че аз не виждам проблем в ученията...
Естествено има и лъже учения и лъжци в този свят, но всеки сам трябва да прецени, да подложи на съмнение, да провери, а не да се хвърля вътре сляпо или отхвърля сляпо... Ако човек наистина се стреми към себеусъвършенстване , просветление и т.н. То е нужно да изледва и да търси онова което е най-близко до неговото усещане...
А относно просветлението... Незнам дали си се замислял какво всъщност означава просветление... Ами само погледни думата
Про... и светлина... А какво дава светлината - Познание... Посредством светлината ти възприемаш света и го опознаваш... А Про е още и още по голяма светлина - вълшебна светлина... А в нея не липсва познанието... Напротив... Просветлението е тогава когато си успял да минеш отвът познанието... Това не е липса, а нешо повече.. Това не е само придобито знание, опитност и мъдрост. Това е нещо повече... Но това не ги изключва...
Лично за мен истински просветения човек е и знаещ и можещ... Той не случайно е наричан мъдър..
|
Re: Аналогия [re: бeзпътeн]
