Ако смяташ, че "Бог" е нещо разделено от "тебе", "някъде там", в "духовните светове" или където и да било - ти създаваш поредното пространство в своите фантазии. С тази подробност, че този "Бог", "Йехова", "Аллах", "Вишну", или който и да е, също като това "тебе" или "аз" е впримчен във времето и пространството. А, когато е впримчен във времето и пространството, то какъв "Бог" - "Творец" е тогава? Не е ли много прост отговорът - това е "Бог" - творение на човешкия ум, на човешката фантазия.
Съгласен съм с теб.... Бог е в нас и ние сме в него...:))
Във Ведите се казва и по спецялно в Шримат Бхагаватам, че божественото се намира Навсякъде, като те го описват в 3 аспекта- Брахман, Параматма и Бхагаван.
Брахман е Абсолютната вечност, Абсолютния безкрай... нещо което едва ли може да се обясни с думи...
Параматма - това е Бога намиращ се в сърцето на всеки, вечния наблюдател и спътник... (Това за което говориш ти )
Бхагаван е Бога Абсолютна личност.
Тези три аспекта са взаимно свързани и неизключващи се помежду си...
Във ведите обаче още се казва, че ние сме атма - Душа, неделима част от Бога, но част която има собствена индивидуалност. Тя е като една капка от този безбрежен океан.
създаване на пространство между "теб" и "Бога", който също е част от това "пространство"
Не мисля, че духовните учители по нашата линия Гаудия Ваишнава внушават това. Напротив.
Ако един човек се стреми да се доближи до БОГ ( да осъзнае себе си - съгласен съм с тебе че ние никога не сме се разделяли и че Бог е винаги с нас но тези думи могат да бъдат истина за нас само ако са подплатени с реализации и осъзнаване на истината...) то той би следвало да намери такъв учител който да му даде това което да отговаря на неговия стремеж.. Ако човек се осъмни в делата и постъпките на своя учител и види че той не го води по правилния път то той може да напусне и да потърси Божествената любов другаде.... На това ни учат учителите...
Не разбирам обаче защо смяташ, че ученията те отделят от това разбиране... Ако имаш един Гуру и един Ученик ти вече имаш Учение... И това е учението на този Учител... И ако зад едно учение седи мъдър духовен учител то какъв е проблема... Никой не ни кара да вярваме на всичко което лети из пространството но човек трябва да намери пътя си и да се фокусира по някъкъв начин... .. Как да осъзнаеш себе си е въпроса, който стой пред нас. ако смяташ себе си за осъзнал се за постигнал духовното просветление то тогава духовен учител не ти е нужен.
За себе си смея да твърдя, че съм далеч от тази реализация наречена просветление... За сега се опитвам да последвам онова което диктува сърцето ми... А то ми казва, че колкото и да се опитвам със собствени средства да разбера нещо което е отвът моето възприятие е много трудно... В крайна сметка живота ми е наниз от събития, който по един или друг начин ме учат да живея да обичам да бъда това което съм. Всяко нещо те учи в този свят. От раждането до смъртта. Все има някой който те съветва на който можеш да се довериш... Така че според мен е виша форма на егоизъм човек да смята, че в този свят няма нито една личност от която да може да се поучи и която да може да му даде правилна насока и напътствие за духовното му израстване.
Относно духовните светове... за който говориш :)) Щом не ти харесват не ги приемай... Никой не те кара... Но знай Бог е от Себе си и за Себе си
Той включва всичко без изключения... Иначе не би бил Бог...
Така, че помисли... кое е това което ти изключваш от него...
Редактирано от KripadhamDas на 25.06.06 21:49.
|