Защо религиозната "духовност" е възможно най - грубият материализъм (под материализъм нека разбираме обсебване на съзнанието от сетивните обекти)?
Защото всяка мисъл е функция на сетивата ни, на сетивното възприемане на тялото. Няма мисъл, в която да не се открие следа от някое сетиво.
А религията какво е? Мисли, но по - точно предположения, мнения, фантазии, изобщо вярвания, а не разбиране, осъзнаване и директно възприемане. Всички теории за живот след смъртта, рай, ад, прераждания, други измерения, паралелни светове и т.н. са в действителност проекции на същото това сетивно обусловено съзнание, проекции на нашите представи, които не могат да надхвърлят 5 - те сетива на тялото ни, но въпреки това претендиращи да "знаят" нещо отвъд.
Най - лошото е, че всички тези шарлатани, които лансират подобни теории (естествено с комерсиална цел), претендират да са "духовни", извисени над "материалното" и т.н., но в същото време тези предположения, мнения, фантазии, вярвания, бидейки мисли на това сетивно, ако щете "материално", съзнание, са реално още по - дълбоко затъване в същия "материализъм", от който въпросните простаци претендират, че са се отърсили.
Всяко послание, разчитащо на човешката наивност и не почиващо на осезаеми и доказани факти, не заслужава доверие.
|