Първото изречение противоречи на последното.

Религиозната духовност не се опира върху сетивата, а екстраполира данните на външния опит извън пределите на материалната вселена, като им придава трансцендентна реалност. В този смисъл тя е трансцендентален емпиризъм, който, разбира се, в най-грубите си форми съвпада с окултизма, спиритизма, контактьорството и други тъй любими на задръстения български ум шарлатанства.

Дори Библията осъжда опитите за принизяване на истински духовното и представянето му в материални форми с цел зарибяване на недоразвития интелект. Втората Божа заповед гласи: "Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята." Всички, които се кланят на икони, ходят на църква (защото тя била изоморфно изображение на небесното царство), носят на врата си кръст като материален символ на Божието страдание, нарушават една от Десетте божи заповеди и затова ще горят в ада.

Бог да спаси душите им.