|
|
| Тема |
 Re: Аналогия [re: KripadhamDas] |
|
| Автор | бeзпътeн (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 26.06.06 00:58 |
|
|
|
"Ако един човек се стреми да се доближи до БОГ... то той би следвало да намери такъв учител който да му даде това което да отговаря на неговия стремеж.. "
Е, това правят учителите - дават на хората, това, към което се стремят. Дават им заключения, вярвания, вградени в теоретична система. Дават им успокоение, че са "на верния път", за да не останат безпътни, т.е. ничии клиенти.
"Никой не ни кара да вярваме на всичко което лети из пространството но човек трябва да намери пътя си и да се фокусира по някъкъв начин..."
Докато търсиш "пътя" си, или пък си мислиш, че си намерил "пътя", който да следваш, все ще съществува този стремеж към... фикции, докато си жив. Ако разбереш, че път няма..., може да станеш безпътен, а това не се препоръчва от гурувците.
"За себе си смея да твърдя, че съм далеч от тази реализация наречена просветление..."
Така са ти внушили да вярваш. Самовнушението, че си "далеч" създава психологическа зависимост от времето, създава "духовен" стремеж в тебе, който се задоволява от гуруто ти. И ти му служиш с благодарност. Но този стремеж е поредният стремеж, определян като "духовен" в случая и получил одобрение от гуруто. А това, че си "далеч" от "нещо", е плод не на друго, а на твоите собствени представи, желания, самовнушения. В действителност си създал илюзия, представа за "просветление" и "ти" си далеч от тази пак създадена от теб представа. Тази самоманипулативна игра се поддържа от теб и гуруто ти.
| |
| |
| 
|
|
