Стареенето на цивилизацииите


Здравейте, уважаеми Сергей Николаевич!
В християнството необузданият гняв се счита за грях. Съвсем скоро влязох в Интернет и открих множество сайтове именно с такова съдържание. Наистина ли хората не виждат, че това, което правят, е грях? Наистина ли не разбират какво правят?

Главните стратегически запаси от енергия в човека, впрочем, както и във всяко друго живо същество, са насочени към продължаването на живота, тоест главната енергия е сексуалната. Писал съм за това, че на тънък план сексът и яденето изглеждат еднакво. Ако у човека няма развито съзнание, то материалното щастие ще бъде недостъпно за него. Ако всички чувства у човека спрат, то той няма да може да мисли. Споменавал съм факта, че някои йоги гълтат езика си. Всяка мисъл предизвиква почти незабележимо потръпване на езика. Езикът е свързан с вкусовите емоции. Детето опипва играчката с ръце, докосва я с език, емоцията се превръща в мисъл. Фундамент на човешкото развитие се явява сексуалната енергия. Тя на свой ред произтича от съединяването с първопричината.
Как протича процесът на развитие на цивилизациите? Ако племето живее в гората, това още не е цивилизация. Но когато у племето се появи концепция за обкръжаващия го свят, разбиране на неговите закони, както и на правилата на поведение, свързани с тази концепция, то това вече е определена култура и цивилизация. Отначало цивилизацията получава порция Божествена любов и някой, усещащ единството си с Твореца, излага своето разбиране за света. Така възниква религията. Религията дава предписания, как да се държиш така, че да удържиш във времето единството си с Твореца. На първо място това е сдържането на човешкото в своето развитие. Не бива да се разхищават идващите нови порции Божествена любов. Всяка религиозна концепция, подобно на водопроводна тръба е определена от своето сечение. Разходът не бива да превишава прихода. Според развитието на цивилизацията обемът на водоема се увеличава, а диаметърът на тръбата намалява. И когато контактът с Божественото се намали до определен минимум, на цивилизацията й е време да умре.
Главният конкурент на Божественото, това са основите на човешкото щастие. Това не е материалното ниво, в него има твърде малко енергия, и не е духовното, а чувственото. Именно преклонението пред чувственото, сексуалният аспект може да даде ускорение на развитието, а след това стремително изгасване. Затова всички световни религии, положили основите на цивилизациите, препоръчват сдържане на сексуалното чувство. Това намалявало зависимостта от човешкото щастие и увеличавало контакта с Божественото, тоест увеличавало продължителността на живот на цивилизацията. Не подтискането, а именно сдържането на сексуалното влечение, позволявало тя да се трансформира в това, което ние наричаме развитие на чувството и съзнанието. Енергията, която не отива в секс, се разкрива в духовността, способностите и работи за развитието на човека.
Когато има любов и едновременно с това сдържане на сексуалното чувство, протича трансформация на човешкото в Божественото. Ние произлизаме от Бог, стремим се към него и разкривайки в себе си Божественото, ние се завръщаме в Бог и ставаме Него. Всяка частичка от секундата Божественото в нас се превръща в човешко. И съответно човешкото преминава в Божественото. Но за да се случи това е нужно стремежът към Бог да е по-голям, отколкото стремежът към човешкото и то в неговата основа - сексуалността.
В Библията първородният грях е наречена точно сексуалноста. Това е коренът на човешкото щастие, неговият символ. Божествената любов се превръща в човешка и се появява сексуалността. Точно по тази причина Адам и Ева са се засрамили от своята голота. А за ролята на изкусителка в бибилейската притча е избрана змията, защото от незапомнени времена змията е символ на опасността и коварството. Това означава, че процесът на загуба на Божественото и преклонението пред човешкото протича незабелязано.
Библейските притчи са изпълнени с колосален смисъл и правилно разбиране. В човека много тясно са свързани чувството на любов и избликът на сексуално влечение. Оказва се, че на тънък план може да се види удивителна картина. Ние изпитваме сексуално влечение към всичко, което силно ни харесва, дори и към неодушевените предмети. Но точно сдържащите фактори, подобно на стените на съд, позволяват сексуалната енергия да не се разтече, а издигайки се към върха, да се промени във високи чувства и развитие на съзнанието. Доколкото човек не обвързва чувството на любов със сексуалността, дотолкова е по-лека е промяната на човешкото в Божественото. Защо в християнството непрекъснато се говори за братската любов? Защото любовта към майката и бащата, към брата и сестрата - от една страна това е максималното разкриване на чувството на любов и отдаване, а от друга - затормозяване на сексуалните чувства. Колкото по-високо е нивото на човешко развитие, толкова по-мащабно се разгръща човешката душа и толкова повече е енергията в нея.
Представете си човек, който има неправилно отношение към света. У него запасът от любов и енергия спада. Тялото започва да се разрушава. Самата ситуация подтиква човека към правилно отношение към света и усилване на контакта с Бога. И колкото по-рано се разболее тялото, толкова по-рано човекът ще се опита да промени нещо в своето отношение към света. Ако започне да се занимава с физически упражнения, обливания със студена вода, взема витамини, премине курс по профилактично лечение и оздравителни процедури, тялото може и да издържи, но тъй като липсва енергията, започва разрушаването на духа. Може да отслабва паметта, могат да почнат да изгасват способностите и т.н. Най-голям енергетичен обем притежава нашата душа, нашите емоции. Ако човек постоянно се занимава с тренира-не на ума си, развиване на способностите си, закаляване на тялото, при неправилно отношение към света може да започне разрушаване на неговата душа, тоест да започне загуба не на тактическите, а на стратегическите запаси. Но ако тялото е свързано само с един човек, то душата като стратегическо понятие е свързана с цялата цивилизация.
При разпадане на душата може да се преживее достатъчно дълго време, имайки отлично здраве и дори нелоша съдба. Особено много енергия може да се получи от разрушаването на сексуалните бариери. Представете си следната ситуация: някой се разболява, при друг здравето е блестящо, но той пък става простак, започва да предава приятелите си, да се държи безнравствено. При трети здравето е прекрасно, той на никого не прави някакво особено зло, никого не предава, но е побъркан на тема секс, при това с елементи на па-тология. И така, когато такива като тези тримата станат много, това вече е показател за това, че на цивилизацията й е останала малко енергия и тогава започва изцеждане на стратегическите запаси. Когато душата ни е посетена от чувството на любов, започва нейната трансформация в енергия. Любовта и енергията се намират толкова близко една до друга, че усещането за щастие, тогава когато се докосваме до любовта, възниква и тогава, когато в душата ни има взрив от енергия. И този взрив може да се случи не само когато се докосваме до любовта, но и тогава, когато разрушаваме структурата си, когато деградира тялото, душата и духа. Господстващата в Содом и Гомор сексуална разпуснатост, тоест секс с роднини, с малолетни деца, хомосексуализъм, съвкупление с животни - всичко това са признаци на загиваща цивилизация. Контактът с Божественото е изгубен. Няма любов. Няма нова енергия. Започва саморазрушението.
Отново си спомням цитат от Библията: "И поради причина на нарушаването на много закони, любовта в човека изстива". Цитатът много точно подхожда на нашето време. Спомням си и нашумелия филм "Апокалипсис сега", същността на който се свежда до една фраза: "Този човек психически е съвършено здрав, при него душата е полудяла". Ако се опитаме да разберем, за какво се говори в последната глава на Бибилята, пред нас ще се разкрие следната картина: как ще изглежда цивилизация изгубила единството с Бог, лишена от любов, от енергия и едновременно с това натрупала огромни вазможности. Как ще изглежда цивилизация, чиято душа е полудяла? Какво ще се случи с нея? Картината е пределно ясна: ще последва саморазрушение. Когато процеси от този род вървят стихийно, можем да говорим за началото на криза в съвременната цивилизация. Но ако те се поддържат от изкуството, морала, учените, Интернет, можем да говорим за по-сериозен и дълбок процес. Следователно, в най-близко време можем да очакваме криза и онези прояви на разпадането, които ще ни помогнат отново да приемем Божественото в себе си. Този преходен период към новата цивилизация чрез невъзможността да се съществува в старите рамки вече се наблюдава сега.
Как ще изглежда този преход, каква ще бъде степента на разпадане на телата, душите и духа, доколко процесите на съзидание ще се противопоставят на процеса на разпад - това зависи от всекиго от нас.