Небето притъмнява и масивни нематериални енергии започват унищожение на всичко око теб. Имат достъп до съдбата и всичко останало. Понякога наистина ти прекъсват всички връзки и оставаш напълно сам, без да можеш да се заловиш за каквото и да било. Точно тогава остава чистата любов, която от нищо не зависи и точно това е момента човек да я придобие като съхрани нейната искра и не се самосъжалява, не осъжда и не напада. Нямаш силата нито да влияеш на събитията, нито за каквото и да било. Просто си една дървена лодчица оставена на волята на ветровете. Блазе на всеки, който му се дават тези неща и успее да съхрани любовта в сърцето си в този момент. На следващото утро слънцето е изгряло и всичко е светлина. Родил се е един нов свят, с много повече любов и много повече осъзнаване. С много по- голям достъп да всичко. И той не е вечен, някой ден отеснява и се разпада...за да се роди следващото ново. Така пласт след пласт, покривалата падат. Един ден душата ще засияе със собствената си светлина, всички натам вървим.

За нашата еволюция се грижи вселената, от нас се иска само да вървим и да не пречим на хода на случването.