Тук не мога да не цитирам Шекспир:

"Следил съм как изгяващите лъчи,
ласкаят с царствен поглед планините,
след туй се спускат ниско в равнините
и позлатяват бледите вълни.
Но често позволяват небесата,
на низшите мъгли да ги осеят
и те до здрач под слънцето вилнеят,
лишавайки от светлина земята.
Това не ме изпълва с презрение,
дори слънцата имат и падение. "



Не знам дали си чел поредицата - "Селестинските пророчества". Много интересни неща има там. Например, как хората трябва да помагат с енергията си на другите, за да могат те да успеят да дадат най- доброто. В какъв смисъл го казвам? Ето, някой иска да каже нещо, били тук, било на друго място. Нормално се стига до нападки, което с нищо не помага на тънките неща да излязат. Мисля, че бъдещето не е на индивидуалните пътища, а на развитието в група. Когато енергията се спре на някой, другите го подкрепят за да успее да свали по- голяма част от световната визия. Ако преглътнем егото си и се научим да правим това едни с други, много неща ще излязат. И тук всеки трябва да започне от себе си. Аз отговарям за изглаждане на моитте противоречия със себе си, ти за твоите и пр.