|
Тема |
Re: Степента на отдаденост [re: Orнeдишaщ] |
|
Автор | Oki (Нерегистриран) | |
Публикувано | 19.01.02 06:15 |
|
|
Проблема с разминаването идва от различните понятия влагани в терминологията.
Например: "Не приемам и деленето на хората на “реализирани” и “нереализирани”, с ничия зона между тях."
По-скоро е правило отколкото изключение, двама да влагат различно понятие в един и същи израз, например за явлението "реализиран".
От мненията ти разбирам, че "вътрешна реализация" за теб е нещо недостатъчно стойностно. Ще си позволя едно вмятане. Има една такава неизменна от времето и пространството зависимост, че външната реализация е винаги следствие от вътрешната и никога обратно. Просто защото материята следва енергията. Или иначе казано енергията с по-груби вибрации е следствие(резултат) на онази с по-фини такива. Ти не би могъл да срещнеш никога нещо отвън в света, ако го няма вътре в теб. Първо ще се появи вътре в теб и тогава автоматично се появява и отвън в материално измерение(като под материално измерение разбирам също и мисли, чувства и действия).
Да си "вътрешно реализиран", образно казано, означава на високи, фини равнища да си постигнал висока степен на съвършенство. Което неминуемо влече след себе си същата степен и във външно измерение. Съвсем друг въпрос е какъв аспект от това съвършенство и за какъв отрязък от време ще го проявяваш във външния свят и доколко той би бил видим за околните.
Степента на отдаденост обаче не е правилно да се свързва със степен на присъствие или отсъствие в света. Просто защото има методи които са свързани с практикуване именно във и чрез света.
|
| |
|
|
|