Радвам се на проницателната характеристика, която си ми направил. Не се стърпявям да добавя едни малки уточнения. Всъщност виждам смисъл в асаните и другите там работи – иначе нямаше да ги правя. Може би не е същият смисъл, който виждат други, но това си е в реда на нещата. Те представите се менят с времето, както всичко останало. “Представата за себе си като човек, който следва път с определена цел” изтича от мен с годините бавно и полека и не ми е жал за нея. Щом ме напуска, значи така трябва да бъде – предполагам, собственият жизнен опит ме води към нови модели на светоусещане. Това обаче не значи приемане на безцелен, напълно “спонтанен” живот, лишен от цели изобщо, а по-скоро стремеж към повече и по-разностранни цели, които се променят с времето и тази промяна се схваща като нещо положително. Предполагам, че такива детайли на нагласата са много индивидуални, но не виждам нищо лошо в това да ги споделя. (Дори само с цел упражнение в самоанализ.)

Това, което обясняваш като “реализация” според мен живее като стремеж у всеки без изключение. Аз съм доста скептичен относно реалния смисъл на понятията “свобода” и “спонтанност”, но все пак това са положителни идеали, в усилията за доближаването до които (ако ги прави, естествено) човек става по-добър. Не приемам обаче тезата за дискретността на пътя към тези идеали: “Или ти се случва, или не ти се случва.” По-скоро се случва с всеки донякъде, до някаква индивидуална степен, която с нашите целенасочени действия (старания) можем да увеличаваме с времето – кой докъдето успее. Не приемам и деленето на хората на “реализирани” и “нереализирани”, с ничия зона между тях. Или, ако грешно съм разтълкувал нещо, извинявай.

Пък за планината си прав... Конкретните съблазни там за мен са разнообразието, самотата, независимостта (или по-скоро зависимостта най-вече от себе си), изпитанието (развиващо моженето и преценката), красотата, насладата от всичко това – всички те могат да се подведат под общия знаменател на това, за което говорим. Е, има и други работи: ами, малко тщеславие например (Аз мога да се кача там, пък другите не могат!) ;-) Ами да, признавам си – не съм станал още светия. Дай боже и да не стана, скучно ще е :-( Ама то това къде ли го няма?

Във всеки случай, благодаря за оптимистичното ти мнение за скромната ми особа.