Здравей Огнедишащ!
От това, което прочетох, разбрах, че си скептик, критичен и че имаш непоносимост към всичко, което понамирисва на фанатизъм. Разбирам те. В Йога те дразни тоталната отдаденост на практиката. И тъй като нямаш цел да трупаш червени точки за следващо прераждане или да стигаш до себереализация (в която, смятам, дълбоко не вярваш), искаш да намериш опора в стремежа си за по-спонтанен и свободен живот. Например, да отидеш в планината.
Единствената Йога е да живееш честно с фактите. А факта е, че не виждаш смисъл в асаните и другите там работи. Спокойно. Това е растеж. В това няма нищо лошо. То е белег, че започваш да се отърсваш от представата за себе си като човек, който следва път с определена цел. Била тя и себереализация.
Реализацията не е правене на медитация, асани и тем подобни, въпреки че те могат и да помогнат - не винаги и не при всички. Има и други пътища. Най-краткият започва тогава, когато всеки етикет започне да ти тежи. Когато започнеш да усещаш, че не си това, което другите мислят за теб. Когато нещо в теб дълбоко започне да се бунтува срещу тесните граници, в които живееш. Когато чувстваш импулса да си спонтанен и свободен.
Е, това не става с книги и техники. Или ти се случва или не ти се случва. Погледни в себе си и виж имаш ли този импулс. Той е импулса за реализация на истинското ти същество - оттатък форма, име и граници. Именно този импулс може да те вика в планината.
|