Направо да се откаже човек, или ако е от другия тип - просто да се амбицира още повече

наистина не е лесно да се опише медитацията с думи, но ще се опитам да предам някаква част от това, как аз я усещам (като човек на етапа на опознаване на нещата)

не бих правила разделение на това кой е готов и кой не е готов за медитация. Както се казва - идва ти отвътре. В началото дори е трудно да останеш неподвижен за 5-10 минути, да не говорим за успокояване на ума. Щото като се опитваш да постигнеш нещо с ума (т.е. да успокоиш ума посредством ума си), трудна работа. И все пак, стремежът ти дава търпение и воля да опитваш пак и пак. Нали знаеш, когато чукаш с хъс на една врата, рано или късно се отваря. (понякога някаква милост я отваря точно когато не очакваш) Дори и да заспиваш понякога докато медитираш, дори да се изпълваш с Любов към всичко и всички, дори просто да се успокоиш, или да имаш някакво преживяване... вярвам, при всеки е различно. И целта е различна, и методиките също. Склонна съм да вярвам, че медитацията в неподвижност си струва, ако те променя по някакъв начин. Ако след нея си същия какъвто си бил и преди това, каква ли е ползата? Глътка въздух може би? Хубаво преживяване, до следващата глътка

Говорейки за себе си, в началото на заниманията си наистина се стремях да успокоя ума - харесва ми аналогията с езеро. Когато в ума (езерото) се веят ветрове, сред тези непрекъснати вълни е невъзможно да видиш нещо конкретно - мидичките по дъното, плуващите рибки (направи си аналогията с ума). Хаос от мисли, от чувства и емоции, които те подхвърлят насам-натам. Все едно си на петъчен пазар . Заставайки в неподвижна поза (каквато и да е), когато съзнателно се стремиш да успокоиш вълните на този хаос (има практики за това), могат да започнат да изплуват бисерчета и наистина да започнеш да "виждаш" и "чуваш". И да придобиваш контрол над мислите си, и над чувства и емоции, да ставаш един вид господар на себе си, а не като на пазар кой му скимне да те подбутва и блъска.

Друг е въпросът, че тази медитация може да бъде и динамична - докато вървиш, докато пътуваш в автобуса, докато работиш - например да следиш мислите, които влизат в главата ти и да ги анализираш - от къде идват, от какъв характер са, а също да следиш чувствата и вибрациите, които тялото ти поглъща, как реагираш. По този начин започваш да се опознаваш, с времето се получават особени възприятия и усещания на околните и околното, по-истински, защото се усещат с други органи. Можеш да си повтаряш някаква мантра (стих с особена вибрация, така да го кажа). Най-универсалната мантра е Аум. От вибрацията на такава мантра реагират не само умът и емоциите, но и клетките на тялото, самият ти започваш да вибрираш на една друга (предполага се) по-висша честота...

какво имам предвид под медитация по време на работа - нали умът е ангажиран с работата... Ами просто като едно постоянно, на заден план вибриране, все едно си закачен за нещо по-висше. Медитация в този случай е и отношението ти към работата, която вършиш, отношение на себеотдаване.

Общо взето, под медитация разбирам състояние, което подхранва стремежа ти да се усъвършенстваш, да прогесираш, състояние, което ти дава духовна сила.

Сигурно някой ще каже, че набърквам всичко в един кюп . Може и така да е. Но такова е моето усещане. На този етап.