Азът не наблюдава, азът е наблюдаван. За да се проумее, трябва да се опознае експериментално структурата на аза. Това става най-добре в седяща медитация и в релаксираща обстановка. Тогава се вижда ясно, че в полето на съзнанието летят разни хаотични мисли, между които просветват кратки паузи. Примерно си мислиш какво ще ядеш за обяд, кой какво ти е казал вчера и т.н. Наблюдението разкрива няколко важни особености на мисловния процес: Първо, мислите касаят винаги минали и предстоящи събития, никога настоящия момент. Оттук виждаш ясно, че времето като такова е умствена концепция, защото съществува в ума. Второ, мислите са винаги релативни, те са отражения на нещата, станали "отвън". И трето, което е най-важното - от тези разкъсани и хаотични мисли-отражения се ражда напълно абстрактната концепция за Аз. Аз съм това, аз съм онова - медитацията показва ясно и експериментално, че този Аз е едно абстрактно извлечение от всички спомени на един индивид. Тоест минало, складирано като памет и нищо друго. Ако Азът имаше реалност, то той щеше да присъства в настоящия момент, който е единствения реален и съществуващ момент. Но той не присъства.
Азът (още наричан и Его) има и една много интересна особеност. Той решава да медитира. Решава да практикува йога, да поеме по спиритуалния път. И понеже е научил, че Азът е пречка в тази посока, той решава да го наблюдава и анализира. Тоест Азът се разделя на наблюдател и наблюдавано. Един вид медитира. Това обаче не е никаква медитация, а усилие, умствено упражнение. Има ли цел медитацията, тя не е никаква медитация, защото произлиза от Аза. Азът изучава Аза подобно на ламя с много глави.
Идеята на медитацията е да настъпи едно естествено сливане с истинската ни същност - необятното поле на съзнанието, в което Азът функционира. В началото медитацията винаги е грешна - тя излиза като едно желание от Аза, като едно усилие за себенаблюдение. Постепенно обаче (и с необходимата доза търпение) медитацията започва да се "случва" - настъпва едно усещане за отделяне от субекта (Аза, Егото), при което индивидът просто умира, разтваря се и остава единствено наблюдаващото съзнание.
Затова и учителите по медитация казват, че истинската медитация става, когато няма усещане за медитация. Вътре няма никой, който да си помисли "Ето, аз медитирам". Просто няма никой. Единствено екстаз.