Поздрави на всички!
Аз съм начинаещ, но може би информация точно от такъв ще ти бъде от полза?
Почнах на 16 години, след като ми попадна една книжка на Асен Миланов и Иванка Борисова. Стана ми интересно. Освен това бях физически слаб, дебел и с разни оплаквания. Имах бърз и насърчителен успех. Свалих бързо килограмите, огъвкавих се. После ме взеха (за 2 години) в казармата и всичко свърши.
След казармата все не намирах воля да почна пак. Вече знаех, че сериозните занимания изискват голямо отдаване и много време.
Вече на дърти години (37) се изправих пред здравословен проблем. Медицината и здравеопазването - по-добре да не говорим за тях - ме отвратиха до такава степен, че реших да забравя, че ги има. Почнах пак с упражненията, с гладолечение и масажи и успях да се справя доста добре (макар и бавно) с проблема. Сега продължавам да се упражнявам - вече година и половина, не толкова фанатично, колкото на младини, но сигурно така е по-добре. Вече осъзнавам, че едно от най-важните неща в Йога е постепенността. Младите по-трудно могат да усетят това. Но няма страшно, стига да се влага разум - те пък естествено напредват много по-бързо.
Мисля, че по книги може да се отиде доста напред. Все пак обаче възникват въпроси, за които там няма отговор. Мисля, че е невъзможен истински, сериозен напредък без диалог, без контакти с учител. За себе си още не мисля да съм стигнал дотам, че да няма какво да работя още по книги.
Относно храненето и хигиената:
Наистина има поразително тясна връзка между всички елементи на Йога-практиката. Ако някога опиташ да погладуваш поне седмица, ще установиш например смайващо увеличаване на гъвкавостта на всичките си стави. От тази гледна точка е желателно човек да се придържа възможно към предписанията. От друга страна обаче, не трябва да се изпада в крайности, фанатизъм и аскетизъм. Йога трябва да е приятна, за да носи полза. При постепенна, но целеустремена практика промяната на хранителния режим, привикването към хигиенните процедури и т.н. става по естествен път и без насилие над себе си. Глупаво е да решаваш нещо от сорта: "От утре ставам истински йога!" Особено рязкото променяне на хранителния режим може да бъде вредно и даже опасно. Това са ми го казвали и опитни медици-диетолози, които навремето ме лекуваха.
Не се бой, че не правиш нещата, "както трябва". Напредъкът е постепенен и бавен. Тъкмо ПРОЦЕСЪТ на "подобряването на нещата" е същността на този напредък.