Здравейте!
Първо искам да кажа колко много се радвам, че толкова бързо се направи този клуб.
След това искам да почна с въпросите.
Те са общо взето към всички, които сериозно или не чак толкова, но вече практикуват йога.
Как почнахте и на коко години бяхте?
Кой ви насочи?
От книга ли се запалихте или сте имали късмета да познавате човек, който ви е помогнал?
Смятате ли, че инструкциите в някоя книга са достатъчни за да се занимаваш?

Освен това, задължително ли е след като практикуваш йога да си вегетарианец?
А задължително ли е да спазваш всички останали "хигиенни навици", които включват, примерно, да повръщаш всяка сутрин (поне до колкото съм чела), което направо си мяза на булимия.
Означава ли, че ако примерно не може да станеш вегетарианец, то изобщо не трябва да почваш да се занимаваш с йога?
С една дума да разкажате вашата история и всичко (а ако е много, то най-важното), което знаете. И така да влезем горе-долу в ритъм. А и да се поопознаем.

Аз пък съм на 16 и се занимавах около месец по книжката на Венцислав Евтимов. Отказах се, защото имах гадното усещане, че не правя нещата както трябва и се дразнех супер много, че няма кой да ми каже дали е така и ако не е, как е.

N.

Scream if you wanna go faster!

Здравей Никита,
16 години е добра възраст да започнеш практикуване на Йога. Лично аз започнах на 15, по примера на най-добрия ми приятел, който пък беше въведен в Йога от негов учител в гимназията. Основното обаче го научихме от книгите. Тогава (1975 г.) те бяха малко и не дотам добри. Имахме обаче щастието да получим от Венци Евтимов две добри книги от Дхирендра Брахмачари (на английски). Приятелят ми, който учеше в езикова гимназия, ги преведе и така почнахме по тях. Първо започнахме с първата част, т. нар. вяями, т.е динамични йогистки упражнения. Препоръчвам и на теб да почнеш с тях за поне година-две. Те приличат на гимнастика, но всъщност са истински и много фини йогистки практики. Ако ги съчетаеш с практикуване на очистителни процедури, напредъкът ти ще бъде много бърз. Сред тези процедури е и повръщането на вода - двете техники "кунджала" (слон) и "вагхи" (тигър). Те далеч не се правят всеки ден и не са подходящи за всеки. "Слон" се прави обикновено по-интензивно през пролетта, когато времето се затопли. През зимата се увеличава т. нар. капха доша(понятие от Аюрведа, което обозначава съвкупност от процеси в организма и основен фактор в неговото функциониране). Едно от проявленията на капха е слузта, която през зимата е "втвърдена", "замръзнала", но със затоплянето на времето тя се "разтапя" и задръства каналите в тялото. Именно тогава се прилагат очистващите процедури, включително "слон", за да се изчисти тази слуз, която може да доведе до разболяване (при което високата температура ще я "изпари"). През другите сезони "слон" се прави обикновено веднъж седмично, един вид измиване на стомаха, както си мием тенджерите и другите съдове. През зимата пък е по-добре да не се прави изобщо, тъй като "слонът" увеличава една друга доша - вата, която особено през зимата не трябва много-много да се дразни.
При всички случаи това повръщане на вода далеч не ет олкова неприятно, както може би звучи, то не е като повръщането на храна при някакво заболяване или натравяне, от каквито случаи всички имаме лоши спомени. На много хора им става дори любимо упражнение, защото след него човек се чувства доста ободрен и тонизиран за целия ден. По тази причина дори и хора, които иначе не практикуват Йога, правят "слон".
За вегетарианството - като бях на твоите години ръководех една група по Йога (тогава им казваха "школи") и на всички, които идваха, им казвах, че веднага трябва да се откажат от месото, ако искат да практикуват Йога. Младостта е винаги много радикална и безкомпромисна. С годините човек става по-умерен в претенциите си към другите хора, пък и има вече доста повече познания. Накратко казано, не е необходимо да ставаш вегетаринка, за да почнеш да практикуваш Йога. Когато ти си яде месо, яж без никакви притеснения. Трябва обаче да знаеш, че ако практикуваш усърдно, ще дойде един момент, в който от само себе си, без никакво усилие на волята от твоя страна, желанието ти да ядеш месо ще намалее и в един ден ще изчезне. Това си е естествен процес и няма нужда да го форсираш. Лично аз станах вегетарианец на третия месец от практиката ми. Много хора казват: "Аз нямам воля за такова нещо". Това не е въпрос на воля, никаква воля не е необходима тук. Нищо в Йога не се прави с насилие, с напъване, със стискане на зъби. Храненето - какво ядеш, какво ти е вуксно и какво не - е просто въпрос на навик. Преминаването от месна към безмесна храна е смяна на навици. След като тази смяна бъде извършена, месото за теб просто престава да съществува, изчезва някъде в небитието, макар всеки ден да минаваш покрай огромните щандове за месо и колбаси. За тези 26 години никога, в нито един момент не ми се е прияло месо (а преди това си хапвах доста), не съм се "изкушил" И това е станало без ни най-малко усилие на волята. Единственото, което е необходимо, е да не се поддаваш на внушения от родители, приятели пр., когато започнат да ти говорят какви незаменими аминокиселини, витамини и пр. имало в месото, без които не можело и пр. Едва ли не, ако не ядеш няколко месеца месо и ще се разболееш и не знам какво. Много хора (стотици милиони) по света са вегетарианци по рождение ( сред тях са и моите деца, дъщеря ми е малко по-малка от теб), пък са си живи, здрави и жизнени). Следвай инстинкта, интуицията си, вместо да се доверяваш на изфабрикувани теории, които всяка година се сменят.
Ако трябва да бъдем съвсем точни, йогите не са вегетарианци, вегетарианството е нещо различно от Йога. Йогите приличат на вегетарианците само по това, че също не ядат месо, риба и яйца, но йогисткото хранене в неговата цялост е нещо доста по-различно от обичайното вегетарианство. Това е обаче много обширна тема, а аз и без това се разприказвах много.
С две думи, продължавай си, без да се тревожиш, че не си вегетарианка, че не правиш нещата точно и пр. С времето всичко си идва на мястото. Единственото, което има значение, е да бъдеш решителна в намеренията си и постоянна в практиката си - т. е. да не пропускаш ден без практика, ако ще и по 15 минути да е. Ето това е трудното в Йога. Другите неща, които те тревожат, не са никакъв проблем.

Godini nared se lutah i ne znaeh dali iskam da se zahvashtam s Yoga ili ne , sega mislq ce sum gotova i iskam nqkoi da mi pomogne , pls

"Dance & Sing get up and do your thing"

В какво очакваш да се изразява помощта?

Dosega sum bila samo edin stranicen nabludatel i daje si nqmam predstava kak se zapocva i koi nai dobre moje da me vuvede...

"Dance & Sing get up and do your thing"

Поздрави на всички!
Аз съм начинаещ, но може би информация точно от такъв ще ти бъде от полза?
Почнах на 16 години, след като ми попадна една книжка на Асен Миланов и Иванка Борисова. Стана ми интересно. Освен това бях физически слаб, дебел и с разни оплаквания. Имах бърз и насърчителен успех. Свалих бързо килограмите, огъвкавих се. После ме взеха (за 2 години) в казармата и всичко свърши.
След казармата все не намирах воля да почна пак. Вече знаех, че сериозните занимания изискват голямо отдаване и много време.
Вече на дърти години (37) се изправих пред здравословен проблем. Медицината и здравеопазването - по-добре да не говорим за тях - ме отвратиха до такава степен, че реших да забравя, че ги има. Почнах пак с упражненията, с гладолечение и масажи и успях да се справя доста добре (макар и бавно) с проблема. Сега продължавам да се упражнявам - вече година и половина, не толкова фанатично, колкото на младини, но сигурно така е по-добре. Вече осъзнавам, че едно от най-важните неща в Йога е постепенността. Младите по-трудно могат да усетят това. Но няма страшно, стига да се влага разум - те пък естествено напредват много по-бързо.
Мисля, че по книги може да се отиде доста напред. Все пак обаче възникват въпроси, за които там няма отговор. Мисля, че е невъзможен истински, сериозен напредък без диалог, без контакти с учител. За себе си още не мисля да съм стигнал дотам, че да няма какво да работя още по книги.
Относно храненето и хигиената:
Наистина има поразително тясна връзка между всички елементи на Йога-практиката. Ако някога опиташ да погладуваш поне седмица, ще установиш например смайващо увеличаване на гъвкавостта на всичките си стави. От тази гледна точка е желателно човек да се придържа възможно към предписанията. От друга страна обаче, не трябва да се изпада в крайности, фанатизъм и аскетизъм. Йога трябва да е приятна, за да носи полза. При постепенна, но целеустремена практика промяната на хранителния режим, привикването към хигиенните процедури и т.н. става по естествен път и без насилие над себе си. Глупаво е да решаваш нещо от сорта: "От утре ставам истински йога!" Особено рязкото променяне на хранителния режим може да бъде вредно и даже опасно. Това са ми го казвали и опитни медици-диетолози, които навремето ме лекуваха.
Не се бой, че не правиш нещата, "както трябва". Напредъкът е постепенен и бавен. Тъкмо ПРОЦЕСЪТ на "подобряването на нещата" е същността на този напредък.

Преди всичко трябва да си наясно какво търсиш. Какво искаш и какво очакваш.
Например: искаш да се махнеш от нещо, да преоодолееш нещо или искаш към сегашното да прибавиш нещо ново?
Второ е важно откъде тръгваш. От каква точка. Имам предвид степен на осъзнаване. Йога е много обширно понятие. Може първоначално да очакваш едно и то да не се получи. Вярно е, че нещата са взаимосвързани в Йога и всяко нещо влияе на всичко, но въпреки това, може да не получиш това което очакваш.
Трето- хубаво би било да се запознаеш с принципа на Йога, независимо, че можеш да започнеш веднага да практикуваш. Така също и с принципа на Тантра, който е противоположен на Йога, независимо, че може никога да не я практикуваш. Независимо от твоята по-конкретна цел или нужда, хубаво е да си запозната с глобалната идея на практикуване на Йога и други системи практики. От съпоставянето става много по-ясен смисъла и целта на духовното практикуване въобще.

mozete da zapochnete s t.n. sukhazana(shivashki sedez,sjadane po turski)tova e prosto sjadane sas skrasteni kraka.ne e neobhodimo da se opitvate da pravite neshto.prosto izberete edno vreme ot denonoshtieto,za predpochitane sutrin,koeto da si e samo 'vashe' i sednete na kilimche s izpraven grabnak.mnogo e vazno da se pravi REDOVNO.i znanieto shte zapochne da idva po edin ili drug nachin-ot kniga,ot chovek,ot vatre.ochistitelnite proceduri sa trudni za razbirane i izpalnenie i sa tova e po dobre parvo da usvoite njakakav kompleks( za predpochitane po Evtimov ili ot shkolata "ananda".a za da stanete vagetarianka shte trjabva da se "preborite" s okolnite.

p.p. vsashtnost iskah da vi kaza che knigata na Evtimov e dobra no opredeleno ne e za nachinaeshti. predi da se zapochne praktika po negovata kniga e po dobre da hodite pone njakolko pati na negovi "trenirovki".

Здравей Nikita,

хубави въпроси задаваш

Първият ми досег с йога беше с една книга в ученическите години. Още самата дума йога някак ме привличаше, и започнах да си “практикувам” доста произволно и хаотично, без конкретна система. Дори може да прозвучи несериозно – обикновено в леглото преди лягане или сутрин си правех това-онова. С удоволствие. Докато в един момент става част от теб и тялото само си иска, ако не му даваш. И използваш всеки момент за практика - докато седиш, или ходиш, или висиш на спирката...

Опитвах се да схвана що е то йога аджеба, усещах, че има нещо много повече от асаните и другите практики. Но тогава не ми попадаха книгите, които бяха като за мен. Това, което бях чела за йога, си оставаше за ума доста смътно и мъгляво. Пък и хора около мен нямаше, с когото да побеседваш на такива теми.

Преди около две години проведох кратък курс по йога при един Учител. В края на курса той каза следното: и запомни, йога съвсем не е само асани и практики. Търси духовните й измерения…

Знаех си го аз, усещах го, но не си формулирах нещата ясно и конкретно. Та така … постепенно книгите сами почнаха да идват, хората да идват, нещата да се случват – като в приказка