Класата на един силен отбор може да проличи при срещата със слабак. Тогава стават и най-хубавите мачове. Силният отбор получава шанс да покаже цялото си майсторство. Той може да опитва всякакъв вид атаки, но основното си остава импровизацията в нападение. Да прониква пред вратата без дълги високи подавания и центрирания. Срещу слабия противник това не е необходимо, ние сме майстори! Ако избягваш спорните подавания, това срещу слабака означава да не му позволиш да впрегне най-доброто, което умее – да скача, да блъска, да чисти в тъч и корнер, да се бори за първа топка. Иначе централните защитници на противника – дълги и непохватни, стават герои на мача. Избиват с глава и даже с плонжове десетки високи топки. Пресичат подавния, ритат, рушат и блъскат. Свалиш ли топката долу, почнеш ли да плетеш комбинации и да импровизираш, веднага доказваш несъстоятелността на игровата концепция на противника. Защитниците са със слаба координация, нямат гъвкавост и ловкост, дръвчета са. Рецептата е – с комбинация и техника да пренесеш топката в зоната пред дъгата или до страничните линии на наказателното поле. На тези места трябва да осигуриш играч в активна позиция с топка в краката и (изключително важно!): с лице към вратата!!!! Защитата на противника е напрегна и объркана. Тук непохватността на защитниците личи най-силно. Те обикновено нямат добра координация, трудно се ориентират в ситуацията, когато близо до тях с топка в краката е добър дрибльор, да речем. Оттам вече може да се опита двойно подаване, хоризонтални пасове за разкриване процеп за удар към вратата, остро късо подаване към играч на линията на засадата, даже индивидуална акция... Всичко е опасно и застрашава вратата.
Иначе се получава картинката от английската висша лига. Мачът е свършил (само центрирания, блъскане, ритания, битка безумна). Тренерът (някой формен некадърник, той нищо (ама нищо!!!) не разбира от футбол, но костюмът му е красив, застанал е пред прожекторите). Говори нещо, обяснява. Всичко изглежда като истинско. Да, ама не! Футболът не е това, което току-що се е случило на терена, а това, което аз описах. Тренерът гледа умно, плащат му много пари, той си мисли, че е познавач на футбола. Ама не е!

Футболът е нещо друго - това, което описах. Може ли го това Англия? Не, съвсем не го може. Англичаните са опитни, елитни футболисти, но играта им е отчайващо еднообразна. Аз не мога да разбера как добър футболист като Гари Невил, например, може да поведе топката и преди още да е достигнал центъра да я изстреля силно далече и високо напред. На кого? Това в 80-90% от случаите е загубена топка, защото тя лети към Рууни например, когато той тича към вратата, с гръб е. Как ще я овладее? Че защитника е с лице, по-висок е и задачата му е само да я избие с глава. Защо не се намери треньор, който да му каже: „Гари, забранявам ти да правиш така, иначе няма да видиш националния, копеле!”
Друга картинка: Постепенната атака или контраатаката на англичаните е стигнала до центъра. Изведнъж човекът с топката я изстрелва силно, високо, по диагонал някъде към фланга. 40, 50, че и повече метра. Безнадеждно в 80% от случаите. Най-доброто следствие от такова поведение, е човек, нахлул по тъчлинията, да овладее топката след остро единоборство (там винаги има защитник на противника). Дори и да се получи, има подсигуряващ играч, техниката не достига да преодолееш съперника (не си Ето'О, Роналдиньо или Меси, ами си най-обикновено английско дръвче), затова веднага следва центриране пред вратата, където топката отново става спорна и най-често защитниците я отбиват. През колкото повече спорни топки се минава, толкова по-малка става вероятността да докараш нещата до удар към вратата. А едно е атаката ти да свърши след удар в аут, да речем, съвсем друго – след високо неточно подаване.

Процентите на владеене на топката са много силен и ярък показател (особено когато става въпрос за владеене на топката в противниковата половина - дайте ми процентите и аз ще ви кажа с колко е победил единият отбор). Не вярвайте на тези, които казват, че това няма значение. Това просто в повечето случаи показва класата на отборите. Колкото по-рядко имаш топката, толкова по-слаби са шансовете ти да вкараш гол. Барселона например е в състояние, ако играе срещу националния отбор на Англия, да владее топката в 70% от времето и понякога по няколко минути да не позволи на англичаните да се докоснат до нея (а бе, ако се хванат на бас и 90% ще владеят топката, кой ще им я вземе). В мачовете срещу Челси например това се случва вече 6 пъти в последните години. Но срещу Барса, Челси компенсира това с много силна контраатака. Но Челси е доста по-силен отбор от националния на Англия. Англия няма Дрогба, Шевченко, Робен, Балак, Макелеле...

Когато англичаните играят своята игра срещу силен съперник, например срещу Германия, Италия или Аржентина става жесток мач, истинска битка. Шансовете се изравняват, може да дойде и победата (срещу Бразилия обаче не може, там загубата е сигурна). Но Англия играе по същия начин и срещу слабаците. Не може по друг начин. И затова срещу Азербайджан, Македония, Малта, Албания, Израел, Андора се получават равностойни мачове. Просто тези отбори получават шанс да противопоставят най-силното, което имат – борбата и блъскането, майсторството е малко, направо го няма. Англичаните не ги изключват от играта, напротив - дават им всички шансове да покажат малкото, което могат.
Това е унизително - футболът е средство за печелене на национален престиж. А Англия дава възможност на пълни боклуци да печелят такъв, унизително е - на практика нямаш с какво да печелиш престиж а го печелиш, просто ти го тикат в ръцете тъпите англичани.

Ще дам един пример – в квалификацията срещу Азербайджан в Баку за 90 минути Англия нанесе само един удар по посока на вратата, за късмет той беше точен и донесе гол (Оуен). Бахмааму, 90 минути! Къде са били англичаните през цялото време?

Знаете ли, навремето се учудвах защо винаги се получава така. Мислех си след някоя футболна катастрофа на Англия: Добре, това ще има и положителни последствия, там има интелигентни хора, които ще вземат мерки, това да не се повтаря никога повече. Блажени вярващите! Никой там не може да мисли, никой, ама никой, не разбира от футбол. И никой не го е еня. Те са такива невероятни тъпанари, че ми се завива свят! Нищо общо няма Англия с големия футбол. Нали мангизите текат като пълноводна река в Премиършип. Какво значение има, че футбол в Англия вече няма? И никога повече няма да има. Никога вече няма да има Джордж Бест (е, броят го за севроирландец) и Боби Чарлтън. Никога повече да има Питър Осгууд, Тревър Френсиз, Тони Уудкок, Гари Шоу, Тони Морли, Крис Уодъл, няма да има даже дръвчета като Гари Линекер и Майкъл Оуен, майстори бяха.