Повечето от мотивите на работодателите да задават такъв въпрос са изброени по-горе. Понякога самият работодател е неориентиран какво възнаграждение да предложи, когато позицията е нова за фирмата или няма информация за подобен аналог.

Ако става въпрос за държавна институция, не е сложно. Схемите на възнаграждения там или заплатите обикновено се знаят или най-малко не е проблем да се попита при предварително запитване за определената позиция.


Ако става въпрос за сериозно намерение за работа, всеки кандидат би следвало да направи предварително проучване на фирмата, за която кандидаства. Ако не опитва просто ей така, каквото става и ако има високи претенции към възнаграждението, човек прави такова проучване и не си губи времето да кандидатства където свари, а се прицелва целенасочено.

Ако това на някой му се струва прекалено сложно, значи просто е прекалено претенциозен и живота рано или късно му натрива носа.

Един от най-елегантните начини да се отговори на такъв въпрос е отговорът "от - до". Никога не се посочва само едно число, като цена, на която се оценяваш. Това е глупаво, неадекватно, несериозно и неефективно, освен ако не се касае за работа по договор за извършване на конкретна, точно определена услуга, на която вие сте и сложили твърда цена.

Долната граница е: 1. най-ниското заплащане, под което не бихте приели работата; 2. най-ниското възнаграждение в съответния бранш, за съответната позиция; 3. средното възнаграждение за съответния бранш, за което вие предварително сте проучили, че няма да е проблем да ви дадат. Горната граница е малко по-висока от максималното възнаграждение, което предварително сте преценили, че е възможно да ви предложат.

Ако все пак настояват за твърдо възнаграждение, най-реалистичното е да се отговори със средната цена. Ето защо, човек трябва да е в течение на политиките по възнагражденията, както в своята професионална област, така и в сходните, така и с града, в който се намира и с държавата най-сетне.