Ааааааааа, вечната дилема на жените-кариеристки и майки. Ужасно е!
Особено пък при теб, след като си постигнала позиция, която те удовлетворява...

Значи, детето ти има нужда от теб. Ти го усещаш и знаеш. В същото време се чувстваш и виновна. А ето, сама казваш, че правиш стъпки към промяна. Значи си убедена, че ситуацията не може да продължава в същия дух.

Според мен, ако така и така си го решила вече това, даже и нова работа си търсиш, можеш да се жертваш да поставиш въпроса ребром пред шефовете си. Бъди със самочувствието на професионалист, когото те ЯВНО оценяват. Постави нещата така, както стоят и кажи какво мислиш по въпроса. Все пак каквото и да стане, ти няма да загубиш. В смисъл, че така и така си решила да се махаш, може да пробваш да останеш при ТВОИТЕ условия. А ако не искат да те изпуснат, ще се съобразят с теб. Ако не се съобразят, ти ще си знаеш, че поне си опитала.

Не е лесно да си работеща майка. Желая ти успешно да се спавиш със ситуацията. Работи има много, но детето като порасне и един ден се обърне към теб и ти каже: не те чувствам близка, или нещо друго, много ще те боли. Това съвсем емоционално го казвам, не ми обръщай внимание, ако нямаш друг изход, трябва да стискаш зъби.