Първо искам да ти кажа, че няма как да знаеш, че определенията ти за тези мъже са верни.
Познаваш и двамата само от 2 месеца.
Първият може изобщо да не е толкова отговорен и стабилен, колкото ти изглежда сега докато сте на ниво кафе и разговори. Разни привидно отговорни наспорил господ, ама след известно време заедно - друго се оказва.
Вторият може пък да не е толкова несериозен, колкото ти изглежда в момента - гледаш го отвън, не знаеш кое го кара да се държи така.

Аз съм била с двама зверски несериозни мъже, по които бях луднала от любов. И за двамата си рекох - абе аз с тоя няма да бъда, глей го колко е несериозен, не става за баща на децата ми. И им отвърнах със също толкова несериозно отношение - "ти си ми супер приятен и съм с теб за в момента, но нищо повече не очаквай да се получи".
Идеална уговорка.
Да ти кажа какво стана с първия. Ми на човека му писна да бъде използван и се разделихме. Тогава на мене ми дойде втория акъл (ама разбира се!), че той всъщност е различен и че водена от заслепяващия страх, че "от тоя баща на децата ми не става и трябва на всяка цена да се опазя да не хлътна по него", бях пропуснала да видя много от прекрасните му черти, вкл. че цялата му несериозност е само привидна. Горко съжалих за гадното си държание и се влюбих до уши. Ама късно
В момента човекът живее с гаджето си, с което са заедно вече от 3-4 години, много я обича и се отнася към нея с уважение, грижа и постоянство.

Тая случка на мен ми послужи за урок и при следващата ситуация на избор вече не се колебах от тъпи предразсъдъци, и избрах да бъда с човек, който привидно беше невъзможен за партньор, но с времето се оказа, че далеч не е така. И съм много благодарна за появата на онзи гореспоменатия, който се яви за мен нещо като Йоан Кръстител пред Христос, ако ме простите за богохулното сравнение.

А другият такъв, с когото не пожелах да бъда поради причина "тоз е несериозен", стана гадже с една приятелка и на другата година се ожениха... "и заживяха щастливо" . Беше точно такъв, дето ти казва ще ти се обадя след малко и не се. Уговорка за среща се правеше макс. от сега за след 1 час - "айде да пием" - "кога?" - "сега". По-напред във времето той не можел да предвижда - "ее, чак до четвъртък кой знае какво ще стане, може да не сме живи, може да си счупя крака..." - и ми се хили. Беше последния човек, за който можех да си представя да мине под венчило.

Всички тия примери ти ги казвам, за да разбереш, че не може така да се етикетосват хората. 2 месеца и айде, вече си наясно кой е сериозен, кой не е, кой ще ти дава стабилност и кой ще се запива нейде по нощите.
Не искам да кажа, че мъжете се променят!
Просто не са толкова еднопланови, колкото ни се струва. И показват едно, а отвътре може да е друго - това зависи и от теб - от твоето отношение и подход към него. Много ясно, че като вижда, че си резервирана, няма да се втурне презглава в обречена връзка *с теб*.

След всичко изписано (сори, не мога да пиша кратко), не виждам никаква причина да избереш нр.1, и виждам известна причина да се хванеш - все едно "сериозно" или "временно" - с нр.2.
Ако те нарани и разбие сърцето ти... е какво пък толкова

Аз и друг извод съм си направила от ситуациите, които разказах.
Малки залози - малка печалба, големи залози - голяма печалба.
Когато се разиграва сърцето, не трябва да ни е страх "какво ще стане после" и да го пазим. Вади го и слагай на масата. Ако го разбият - разбият. Ще мине. И все ще научиш нещо полезно. Ако обаче не го разбият - ще си най-щастливата жена на света.
Да се пазиш да не те наранят и съзнателно да избереш някакво непълно щастие... това е да признаеш пред себе си, че не заслужаваш пълно.

From now on, I want you all to call me "Loretta"!