|
Тема |
Re: 2.25 [re: M.] |
|
Автор |
babaToHka (старило-патило) |
|
Публикувано | 14.06.03 07:59 |
|
|
Мъжете мнго често казват, че не знаем какво искаме. И за съжаление, понякога е вярно. Казват и че жените като мазохистки предпочитат именно предизвикателството, забранения плод. Мдааам...
Когато бях на около 17-18 и се колебаех между куп гаджета, майка ми ми даде един много мъдър съвет, който започнах да прилагам. Когато се чудиш дали искаш да бъдеш с даден мъж, представи си дали искаш той да бъде баща на децата ти и става ли за такъв. Много полезно се оказа. Между другото от майка ми съм научила и най-доброто определение за любовта и то още в по-ранна възраст, но и до днес то си остава валидно: Любов е, когато можеш и да си пръцкаш с любимия човек под одеялото и пак да ти е кеф
Но все пак твоят проблем е малко по-различен. Даваш си сметка, че този човек не е достатъчно отговорен и може би няма навика и желанието да се обвързва, но все пак те влече към него. Е, присъединявам се към мненията на дамите до тук, че може би не е сега момента за Избора на мъж в живота. Знам, че не можеш просто да си кажеш - нищо, ще изчакам да се появи някой друг. Знам, че колкото и да си казваш, че силно се страдаш няма да можеш да промениш нещо. Е, ако наистина е непреодолимо, защо не започнеш нещо кратко и неангажиращо (официалната версия) с него. Знае ли ном, всичко се случва на тоз свят.
Желая ти щастие, каквото и да избереш.
И още нещо, в началото и ние с моят любим мъж бяхме само приятели. Бяхме постоянно заедно и щастливи, че можем да си обсъждаме какво ли не, без онези дребни неудобства, ама ако кажа нещо - той как ли ще ме възприеме, ами ако не ме харесва такава и т.н. И сега си пръцкаме щастливо под одеялото
Жить, как говорится, хорошо! А хорошо жить - еще лучше!
|
| |
|
|
|