|
Той е умен, отговорен, загрижен, перспективен, проявяващ разбиране. Едва ли мога да изброя всичките му качества, които ме карат да му се възхищавам, но с две думи той е от мъжете, които всяка жена би искала да има за съпруг. Искаше ми се, обаче, да мога да го желая. Искаше ми се да да ми се иска да го погалая. Искаше ми се да мога да си го представя за секс. И искам всичко това, защото знам, че той може да ме направи истински щастлива. Не, не е грозен, напротив. Просто нищо не ми трепка като го видя. Нищо не ме вълнува. Мога да седя и да си говоря с часове с него, да се смеем, да спорим и всяка една минута с него е наистина приятно прекарана, но до там. А виждам, че той се увлича. Виждам го в погледа, в желанието му да се виждаме все по-често и по-често, но хора, само като чуя мелодията, която специално съм сложила на телефона си за Другия, ми се подкосяват краката. Другият е предизвикателството. Другият ми вълнува въображението, а е всичко, което нито съм търсила, нито искам. Адски безотговорен, разхайтен, егоист. От мъжете, които са способни да ти кажат "Ще ти звънна след малко" и да ти се обадят след 3 седмици. Обаче го искам и това няма нищо общо с наложеното клише за женския мазохизъм. Стига с този мазохизъм. Всичко е въпрос на флуиди. Никоя жена не бяга от хубавото. Та покрай тези мои терзания питах хората около мен, ако са на мое място какво ще изберат. Повечето ми казаха, че избират първия. Добре де, на теория и аз го избирам, но защото съм практична и не мога да си представя да се събуждам до мъж, който тялото ми не желае, ще се въздържа. Няколко човека ми казаха да следвам сърцето си и да избера втория. А аз откъде да знам дали е сърцето ми, а не е само сексуалното желание? Плюс това, доколкото го познавам втория, направо си се представих примерно след година-две друсаща бебе на ръце в 3 през нощта, а той още не се е прибрал. Интересно, но никой не ми каза да се оглеждам за трети. Сигурно някой от вас ще го каже, но това така или иначе няма да има значение. Не съм тук за съвет. Дойдох да споделя, а и да се оплача, че нежеланото желаното ме вълнува толкова, а желаното нежелано - изобщо... А и сигурно да кажа, че много ми се иска тези двамата да бяха един човек с опаковката на втория и същността на първия. Няма пълно щастие и това е.
|
2.25
