Аз не спрях когато завиха сирените и знаеш ли защо? Ми защото американците се забавляват. Започнаха сега личните трагедии да ги разтягат по телевизията. Коя как се качила на самолета, мъжът и к'во му се случило и как я чакал ама тя не се върнала... абе въобще "дързост и красота" по CNN. Разбирам "професионализъм" ама стават досадни вече. Това ли трябваше да им се случи за да се научат да чувстват? И трябва ли мелодрамите да са продължение на фактите. Когато гледах кадрите от 11-ти си мислех за колко семейства, приятели, любими хора живота вече няма да е същия...
Но явно на средния американец, който не е лично свързан с жертвите, му е трудно да почуства и трябва по телевизията да му го покажат...и ако се почне с по известните жертви и семействата им е по "Cool" и по професионално...
Едно знам със сигурност- никога не могат да ни догонят по човечност тия американци... ти можеш ли да усетиш размера на тяхното лицемерие? Седнал си да се тревожиш за нащо лицемерийце... Тия дето подвикваха са си прости потни граждани / има ги навсякъде/ и мотивите им са такива...кажи на твойта приятелка да ги убие с безразличие в спомените си.

Някой да е обърнал внимание дали намаляха опашките за дюнери на "Попа"?
просто питам...

--------------
There is no лъжица...