ех адашко-аркадашко
какво да ти кажа
вчера бях тръгнал да ти пиша един дълъг, дълъг дъъълъг отговор и в един момент стана толкова дълъг, че ми писна да го пиша и си представих пък колко ли бъде отегчителен за четене та се отказах.

ами същото съм си го мислил. мислих си го още същия ден. мислих си "бре колко човеколюбци се извъдиха". също така очаквах това, което ще стане, защото скритото лицемерие взима винаги една и съща форма "америка ние сме с теб, размажи ги!" или "искаме мъст" или нещо подобно. демек горкичките американчета, дайте сега да бомбандираме Авганистан, може и Либия, може и още няколко арабски страни, айде юруш...

мислих си ги тия неща и после изведнъж ми хрумна "кой съм аз бе мама му стара, че да ги съдя?" такива са хората. и какво? да ги заклеймя като лицемери? не искам. ще заклеймя себе си. пред самия себе си, не пред другите /това също би било лицемерие/. обществото ни е такова... ами не мога да променя обществото, мога да променя себе си. а нали и аз съм част от обществото. нима ти Саше си бил толкова погълнат от мисълта за жертивте, че да не забелязваш нищо около себе си? не си бил май. и си зяпал какво правят хората, а? а после? отиде ли при момичето да му кажеш "не им се връзвай, такива са си хората"? ако си отишъл значи имаш някакво право да ги съдиш. и последно - винаги съм разделял масата от човешки същества на "аз и те". вече ми се струва че това е бягство от отговорност. знаеш ли кое ми беше наистина тъжно и гадно в цялата тази работа? май това, че вече започвам да се чувствам отговорен за всичко това. чувствам се отговорен за хората, които са събрали толкова болка в себе си, че да искат да предизвикат смъртта на толкова много други хора. започвам да се чувствам отговорен за тези, които се радваха и празнуваха в черния ден, за палестинчетата, които се смееха и показваха знака на победата с ръка, също и за тези, които искат да отговорят с агресия за агресията и за лицемерите и за тези, които казват, че терористите не са човешки същества и за още толкова много хора. и в интерес на истината мисля, че е правилно да се чувствам отговорен за тях, защото аз съм част от тях, защото се опитвам да ги разбера и да ги обичам и следователно не мога да ги заклеймя без да заклеймя себе си. мисля че ще разбереш за какво говоря, въпреки че май се развълувах прекалено много за да изразя мисълта си по логичен, разбираем и подреден начин...

не че непрекъснато се чувствам отговорен за всичко. мама му стара - бих се побъркал, ако беше така. също мога да си ги напсувам лицемерите, терористите, реакционистите, да тегля една майна на целия свят. и дори ще ми стане по добре. ама все пак нещо продължава да си ме гризе някъде дълбоко в мен.

блазе ти, че не гледаш телевизия....