Мисля си, че ако на този свят всеки си гледаше работата и се занимаваше със себе си, а не с другите, земята щеше да се върти много по-спокойно и леко. Под "занимаване със себе си" в случая имам предвид например да спреш под воя на сирените и да помълчиш, сам - заради загиналите хора...и да ти домъчнее - а не да оглеждаш какво правят останалите, че и пъдар да им ставаш - както са сторили онези хора с твоята приятелка. Представям си колко зле се е почувствала...както и ти...

Така е, Аркадашко...прав си за всичко. Просто мнозина около нас не разбират за какво става дума. И реагират и първосигнално, и просташки, и примитивно - всеки реагира както може. Защото за мен всичко е просто и ясно - случи се нещо страшно и на мен ми е зле от това. И плаках почти три дни - просто от милост...за онези хора, които са точно като теб и мен...отивали са на работа и денят им не се е различавал по нищо от твоя и моя...И които загинаха ей така, без дори да разберат какво става и защо...Затова просто си тъгувам, без да се занимавам с другите и да има давам акъл как е правилно да тъгуват те самите. Както правиш и ти.
Но за тези, които не разбират за какво става дума, случилото се е нещо различно - то е повод да нравоучителстват, да философстват - дори да издевателстват над околните...И да лицемерят, разбира се - и за това си прав. Лицемерието си е просто част от човешката природа. Понякога то дори не е осъзнато като такова - а просто е външният израз на това да не разбираш за какво става дума. Както тези, които цяла седмица безобразничат, но в неделя ходят на църква и палят свещ - и се чувстват чисти пред Бога, с изпълнен дълг. И искрено си вярват. Същото е, нали?

С риск да предизвикам злоба и агресия към себе си, ще ти призная и друго. Мен особено силно ме плаши начинът, по който насилието поражда друго насилие. Дори случката с приятелката ти е умален израз на същото. И не подкрепям идеята за ответен удар, колкото и справедлива да изглежда тя. Защото отмъщението няма да върне живота на онези хора. Просто ще умрат още хора - все едно дали са араби или американци. Хора са. И после ще умрат още хора. Те ще отвърнат на удара. И ще умрат още хора...И така края му не се вижда, разбираш ли...

Знам, че може да прозвучи ектравагантно, но за мен единственият начин да се спре такъв омагьосан кръг, е този, който е станал жертва на насилие (все едно дали е човек, група хора или цяла нация) просто да си признае, че е жертва и да се примири с това. Да признае моментното си безсилие и слабост. Да мобилизира насъщните си сили да се възстанови, вместо да мъсти. Иначе насилието ще продължи. Жертвата се превръща в насилник ужасяващо лесно - и насилникът се превръща в жертва също ужасяващо лесно. И после всичко се повтаря...отново, и отново....

...И така...