Eдна хубава статия, относно осемте "незаменими" аминокиселини и по-подробно описание на процеса, при който организма сам си ги набавя от вече складираната здравословна храна. Надявам се статията да ви хареса :)

"Белтъчините – митове и реалност

* Някои допълнителни аргументи за вегетарианството

* В тялото ни има аминокиселинно депо, което постоянно ни снабдява с нужните аминокиселини

В областта на храненето темата за белтъчините може би е най-противоречивата. Ако се вземе каквото и да е ръководство, научна книга или популярна брошура, неизменно се изтъква необходимостта от поемане на белтъчини в чист вид и в доста голямо количество, като се цитират едни и същи данни от преди повече от век и задължителното присъствие на месо в менюто. В същото време практиката сочи нещо съвсем друго. Не само отделни хора, но и цели народи, милиарди хора по света се хранят с оскъдно количество белтъчна храна. Например китайците, индийците, много азиатски народи /предимно живеещите по селата/.

Още по-фрапиращо с официалните препоръки е менюто на отделните племена. Например племето хунза, живеещо в Хималаите, се храни предимно с кайсии в пресен или сушен вид и съвсем малко мляко, сирене и злакови растения. Много е бедна на белтъчини и храната на племето вилкабамба. Ала хората и от двете племена са сред

най-дълголетните на земята и болестите им са непознати.

Напоследък са регистрирани десетки хиляди хора по цял свят, тъй наречените слънцеяди, които се хранят в продължение на години само със...слънчеви лъчи без абсолютно нищо друго. В своята “Автобиография на един йогин” Парамаханса Йогананда споменава за два случая, когато една жена не е употребявала никаква храна в продължение на повече от 50 години, а друга, стигматичка, в продължение на 12 години, въпреки че всеки петък христовите рани на нейното тяло са кървели и тя седмично е губила до 4,5 л кръв.

Сега вече е известно, че основните аминокиселини, които са необходими за нашето физическо тяло, са общо осем. Повечето от тях се съдържат в плодовете, зеленчуците, житните култури, докато в ядките, слънчогледа, фъстъците, сусама, бобовите култури съдържат целият им набор. Например копривата е наситена с растителни белтъчини, които не само количествено, но и качествено далеч превъзхождат белтъчините на месото. По отношение на качеството същото важи и за останалите култури, споменати по-горе. В този смисъл вегетарианството като начин на хранене не лишава организма от нищо, от което той се нуждае.

Най-последните научни изследвания в тази област дадоха отговор на въпроса, защо и при

минимална употреба на храна организмът не страда откъм недостиг на аминокиселини.

Да вземем българския опит. Ако отворим книгите, описващи живота на нашите близки предшественици, например “Записките по българските въстания” на Захари Стоянов, ще отбележим, че в торбата на българина за храна е имало само комат твърд хляб и лук, понякога и малко сирене. Това е била основната храна на голяма част от населението. Но може ли да се твърди, че балканджията е бил хилав и болнав? Напротив.

Сравнително наскоро бе въведено едно ново понятие, все повече сдобиващо гражданственост – аминокиселинно депо. Благодарение на трудовете на редица учени по физиология /Е. С. Насет, Т. К. Фрай, А. Гайтън и др./ през последните десетилетия, бе установено, че тялото ни може да изгради всички аминокиселини, които липсват при дадено хранене, като си ги набавя от собствените си резерви, стига поетата храна да е изключително природна, съобразена със сезона и дадената географска област. Това е една от безкрайните мъдрости на нашето тяло, което притежава чудесен механизъм

за постоянно производство на аминокиселини винаги в достатъчно количество и според конкретните нужди.

Този механизъм е следният.

По-голямата част от клетките на тялото синтезират повече белтъчини, отколкото им е необходимо за поддържането на живота. /Между другото нека напомним на посетителите на нашия сайт и за откритието на руските учени, че клетките при нужда с целенасочени упражнения с помощта на дихателния тренажор на Владимир Фролов, могат сами да си произведат нужният им кислород, без да разчитат на кислорода от въздуха/. Тези излишъци се складират в черния дроб. Запасите се попълват от циркулиращите в кръвта и лимфата аминокиселини, които непрекъснато се получават чрез рециклиране на различни протеинови отпадъци и след смилането на поетата храна.

От тези складове – черния дроб и клетките, организмът постоянно извлича нужните му аминокиселини и ги използва много пестеливо и рационално. Това става чрез кръвния ток, кръвообръщението. Тук е мястото обаче дебело да подчертаем, че този извънредно фин механизъм тотално се нарушава и той не действа, когато човек приема различни хранителни добавки, анаболи, концентрирани изкуствени протеини, особено от спортисти, културисти, занимаващи се с фитнес и други подобни практики хора. Удърното приемане на протеини в крайна сметка уврежда черния дроб и механизмът на ендогенно производство и усвояване на белтъчините вече не може да функционира.

Теорията на аминокиселинното депо в човешкия организъм доказва за сетен път, че няма никакви основания хората да се хранят с месо и месни продукти от гледна точка на рационалното хранене. И някой ден напълно ще разберем и осъзнаем истината, изречена от Айнщайн: “Според мен вегетарианският начин на живот, дори само с физическото си въздействие върху човешкия темперамент, би повлиял благотворно върху цялото човечество.”

Ще добавим: спирането на безсмисленото и жестоко клане на животните, нашите по-малки братя, ще издигне съзнанието на човечеството на съвършено друго равнище. Рано или късно това ще стане, но дано вече да не е късно."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите