|
Из книгата на д-р Хироми Шиния, световно известен гастроентеролог, изследвал в практиката си стомашно-чревния тракт на повече от 300 000 души, американци и японци, запознавайки се също така и с хранителните им режими и правейки връзка между двете. Книгата е страхотна и я препоръчвам на всеки.
Пускам тук една малка част от книгата, обръщаща внимание на вредите от месото и високо-протеиновите диети:
"ЯДЕНЕТО НА МЕСО НЕ ВИ ОСИГУРЯВА ЕНЕРГИЯ
През 1977 г. в Америка бе публикуван много интересен доклад за храненето и здравето - докладът „Макгъвърн".
Този доклад бе публикуван, защото назряваше сериозен проблем: разходите за медицински услуги в САЩ оказваха огромен натиск върху икономиката. Независимо от напредъка на медицината, броят на боледуващите хора, особено от рак и сърдечни заболявания, продължаваше да нараства с всяка изминала година. Беше ясно, че докато причината за заболяемостта в Америка не се изясни и не се изработи конкретна политика за борба срещу тази негативна тенденция, обстановката може да стане финансово нестабилна. Пред лицето на опасността от надвисваща криза бе създаден специален комитет от членове на Сената на САЩ под председателството на сенатора Джордж С. Макгъвърн.
Със съдействието на видни специалисти в сферата на медицината и храненето по това време, членовете на комитета събраха данни за начините на хранене и здравното състояние от всички краища на света и изследваха причините за нарастващата заболяемост. Резултатите и данните бяха поместени в доклада „Макгъвърн" - внушителен документ от 5000 страници.
Тъй като докладът стигаше до извода, че много от болестите са причинени от вредни хранителни навици, публикуването му принуди американците да стигнат до съдбовни решения. Нямаше начин Америка да стане по-здрава, докато не се променят съществуващите хранителни навици.
По това време в САЩ широко бе разпространена хранителна диета с високо съдържание на белтъчини и мазнини от рода на тези, съдържащи се в дебелите стекове или в мазните хамбургери, които обикновено се сервираха за вечеря. Разбира се, протеините са много ценни, защото са основен градивен елемент в тялото. Поради тази причина приемането на храна, богата на животински белтъчини, се смяташе за добро не само за спортистите и подрастващите, но също така за физически слабите и възрастните. Дори в Япония дълбоко вкоренената представа, че „месото е извор на енергия", бе повлияна от американските хранителни навици.
Докладът „Макгъвърн" не само опроверга това общоприето вярване, но също така описа и идеалната диета, която не е нищо друго, освен японската диета по време на японския период „Генроку" (1688-1703 г.), състояща се от зърна като основно ястие, допълнена от сезонни зеленчуци, морски водорасли и малки количества риба за протеини. Поради този факт здравословните предимства на японската кухня започнаха да привличат вниманието на хората от цял свят.
Общоприетото вярване, че ако не ядете месо, мускулите ви няма да се развият, е очевидно неправилна. За да се убедите в това, е достатъчно да се огледате в природата. Някой би сметнал, че лъвовете, които са месоядни, имат изключителни мускули. В действителност тревопасните коне или елени имат далеч по-добре развита мускулатура, отколкото лъвовете. Доказателство за това е фактът, че на лъвовете и тигрите не достига сила да преследват плячката си дълго време. Вместо това нападат за миг и използват скоростта, за да заловят и убият плячката си колкото може по-бързо. Те действат така, защото знаят, че ако се стигне до издръжливост, не могат да се сравняват с по-добре развитите мускули на тревопасните.
Не е истина също така, че ако не ядете месо, няма да пораснете достатъчно. Слоновете и жирафите са няколко пъти по-високи от лъвовете и тигрите, а са тревопасни.
Яденето на месо ускорява растежа и бързото израстване и съзряване на децата през последните няколко десетилетия може да се отдаде на увеличения прием на животински белтъчини. Въпреки това съществува опасна клопка от консумирането на месо. До определена възраст вашето тяло расте, а след това започва да старее. Яденето на месо може да ускорява растежа, но също така може да ускорява и процесите на стареене.
Може би не сте склонни да се откажете напълно от месото. Това не променя факта, че месото има вреден ефект върху здравето ви и ускорява процеса на стареене. Преди да затворите съзнанието си (и тази книга), прочетете следващите материали.
ШЕСТ ПРИЧИНИ, ПОРАДИ КОИТО ВИСОКО ПРОТЕИНОВИТЕ ДИЕТИ ВРЕДЯТ НА ЗДРАВЕТО ВИ
1. Токсините от месото спомагат за появата на ракови клетки
Всяка клетка има ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина) - химическо вещество, което съдържа „картата" на тялото и на неговите функции. Токсичните отпадъчни продукти от излишната животинска мазнина и от смилането на белтъчините може да увредят нашата ДНК и да превърнат нормални клетки в ракови. По-нататък раковите клетки започват самостоятелно да се размножават. Кръвта ни съдържа червени кръвни телца, бели кръвни телца и лимфоцити. Белите кръвни телца и лимфоцитите атакуват неприятелите, бактерии и вируси, унищожават ги или ги обезвреждат. Когато тези клетки са увредени, отбранителната фронтова линия на организма не действа добре и това може да доведе до инфекция и появата на ненормални, ракови клетки.
2. Белтъчините предизвикват алергични реакции
Белтъчините, които не са разградени на хранителни съставки, навлизат през стените на червата в тока на кръвта като чужда субстанция. Това често се случва при малките деца. Тялото реагира като на чуждо вещество и отключва алергична реакция. Този вид протеинова алергия най-често е причинена от мляко и яйца. Прекомерното приемане на животински белтъчини и последващите от това алергични реакции стават причина за увеличаващите се случаи на атрофични дерматити, копривни трески, колагенови заболявания, язвени колити и болестта на Крон.
3. Излишните белтъчини стресират черния дроб и бъбреците
Излишните белтъчини в тялото трябва да бъдат разграждани и отделяни чрез урината, като тези процеси обременяват много черния дроб и бъбреците.
4. Прекомерният прием на белтъчини причинява калциева недостатъчност и остеопороза
Когато се образуват големи количества аминокиселини, кръвта повишава своята киселинност и за да се неутрализира този процес, са необходими допълнителни количества калций. Така прекомерният прием на белтъчини в крайна сметка води до загуба на калций. Освен това нивото на фосфор в месото е много високо, а кръвта трябва да поддържа определено съотношение между калция и фосфора - някъде между 1:1 и 1:2. Диета, която повишава съдържанието на фосфор, ще принуди тялото да изтегля калций от зъбите и костите, за да поддържа това равновесие. Също така, когато човек има много фосфор и калций в организма, фосфорът и калцият се съединяват в калциев фосфат. Тялото не може да абсорбира това химическо съединение и го изхвърля, като по този начин допълнително се увеличава загубата на калций, а това, от своя страна, прави организма податлив на остеопороза. Ето защо много хора от страни, където храненето е богато на животински белтъчини, страдат от остеопороза: порозните, неплътни кости са резултат от изчерпване на калция.
5. Излишните белтъчини може да предизвикат спад на енергията
Смилането на храната изисква голямо количество енергия. Излишните количества белтъчини не се метаболизират напълно и поради това не се абсорбират, което води до гнилостни процеси в червата и появата на токсични отпадни вещества. За детоксикацията на тези субстанции е необходимо голямо количество енергия. Когато се използва голямо количество енергия, се образува и голямо количество свободни радикали. Те, от своя страна, са отговорни за процесите на стареене, за рака, сърдечносъдовите заболявания и атеросклерозата.
6. Излишните белтъчини може да допринасят за разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) при децата
Изследванията от последните години показват, че при децата се увеличават случаите на неспособност за задържане на вниманието и повишена раздразнителност. Храната и начинът на хранене може да имат сериозно отражение върху детското поведение и социалната адаптация. При децата - както у дома, така и в училище - се наблюдава растяща тенденция към консумиране на големи количества готови храни. Тези храни не само че съдържат редица добавки, но и съдействат за повишаване киселинността на организма. Животинските белтъчини и рафинираната захар също така се употребяват във все по-големи количества, като при това често се пренебрегват храните от растителен произход. За усвояването на животинските протеини и захарта се изискват повече калций и магнезий в кръвта, което, от своя страна, води до калциева недостатъчност. Недостигът на калций стимулира нервната система и допринася за повишена нервност и раздразнителност.
КАКВО МОГАТ ДА РАЗКАЖАТ СТОМАХЪТ И ЧЕРВАТА ВИ?
В Япония съществува мнение, че по чертите на лицето може буквално да се разчете какво е качеството на живот на човека. В Съединените щати подобна поговорка гласи: „Изписано му е на лицето". Както чертите на лицето могат да бъдат добри или лоши в зависимост от жизнения опит на човека и от душевното му състояние, така също стомахът и червата могат да притежават добри и лоши характеристики, които очертават здравното състояние на индивида.
Гастроинтестиналните тъкани на здравия човек са много чисти. Здрав стомах е този, при който лигавичната мембрана е равномерно розова, без никакви подутини или неравности по повърхността, а кръвоносните съдове под лигавицата не се виждат. Нещо повече, тъй като лигавицата на здравия човек е прозрачна, тя блести, когато отразява светлината от ендоскопа. Червата на здравия човек са розови, извънредно меки и имат големи, еднакви по форма гънки.
Всеки от нас е с чист стомашно-чревен тракт като дете, но той се променя в зависимост от всекидневната диета и начина на живот на отделната личност.
Един нездрав стомах се характеризира с наличието на петна и на определени места е червен и подут. Нещо повече, когато стомахът развие хронично или остро възпаление на лигавичната мембрана, което твърде често се наблюдава при американците и японците, лигавицата изтънява и кръвоносните съдове стават видими под лигавичната мембрана.
По-нататък, когато стомашната лигавица започва да атрофира или да се набръчква, повърхностните клетки в опита си да компенсират уврежданията започват да се размножават в определени зони, като по този начин образуват издутини в стомашната стена. От този момент до появата на рак ни дели само една крачка. В едни нездрави вътрешности, поради това че мускулите на чревните стени са уплътнени и втвърдени, се развиват нееднакви по размер гънки, които предизвикват стеснявания на определени места, сякаш там червата са пристегнати с гумени ленти.
Хората с „дремещи болести", които все още не са развили физическо неразположение, може да не са толкова силно мотивирани, за да спрат да ядат месо. Може би много малко червендалести американци ще обърнат внимание на съвета ми. Защо? Защото не могат да се откажат от месото. Общественият натиск е твърде голям. Може би те напълно разчитат на месото като основен компонент във всекидневното им хранене и не знаят какво друго да ядат. А твърде вероятно причината се крие във факта, че не могат да видят как изглеждат собствените им вътрешности.
Когато външният вид на телата ни започва да се променя, ние сме склонни да възприемаме нещата по-сериозно. Оплешивяване, бръчки, затлъстяване или увиснала кожа притесняват хората и ги карат да отделят време и средства в опитите си да поправят тези състояния. Промените, извършващи се в храносмилателния тракт, не може да бъдат наблюдавани и затова не ангажират човешкия ум. Хората са склонни да смятат, че щом нямат силни болки в стомаха, всичко там е наред. Нищо не предприемат, за да положат грижи за стомаха и червата си и така те продължават да се износват и състоянието им все повече се влошава. Едва по-късно, когато се разболеят, мнозина съжаляват, че не са променили начина си на живот, за да предотвратят заболяването.
Самият аз съм много повече загрижен за промените вътре в тялото, отколкото за външно забележимите промени. Отчасти това се дължи на факта, че мога да виждам вътрешностите с помощта на моя колоноскоп. Но най-вече на факта, че ми е напълно ясно - вътрешните промени са пряко свързани с общото здравно състояние на всеки отделен човек.
Пациентите, които сериозно следват моята диета „Ензимният фактор" и моите напътствия за начина на живот, го правят със съзнанието, че животът им зависи от това. За онези обаче, които са имали рак, здравословният начин на живот, водещ до нула процента рецидиви, стои над всичко останало. Но лично аз бих искал да променя нулевия процент рецидиви на рака на нулев процент заболяемост изобщо, убеждавайки хората с „дремещи" болести да се придържат към този здравословен начин на живот.
За да се случи това, всеки ясно трябва да осъзнае какви промени настъпват в стомашно-чревния му тракт, ако не престане да консумира месо и месни продукти.
Най-основната причина, поради която яденето на месо уврежда вътрешностите ни, е, че то не съдържа хранителни влакнини, а изобилства на мазнини и холестерол. Освен това месото е причина стените на дебелото черво все повече да се удебеляват и втвърдяват. Това се случва, защото липсата на влакнини в месото води до значително намаляване количеството на изпражненията в дебелото черво, което го принуждава да работи по-активно от обикновеното, за да изхвърли малкото изпражнения чрез перисталтика. С други думи, усиленото движение на червата способства за удебеляването и уплътняването на мускулите на чревните стени, като това, от своя страна, води до втвърдяване и скъсяване на дебелото черво.
Тъй като стените на дебелото черво се удебеляват, луменът (просветът) му се стеснява. Макар че вътрешното налягане във втвърденото и стеснено дебело черво нараства, когато от организма се усвояват големи количества мазнини плюс животинските белтъчини, мастната обвивка около дебелото черво също нараства и така оказва по-голям натиск върху чревната стена. При повишаване на вътрешното налягане в дебелото черво, лигавичната мембрана започва да се издува навън, като образува подобни на джобове кухини, наричани „дивертикули", а състоянието - „дивертикулоза".
Така малките количества изпражнения започват все по-трудно да бъдат изтласквани през дебелото черво. В резултат на това в него се натрупват неподвижни твърди изпражнения, които се задържат дълго време там. Неподвижните, сбити изпражнения се натрупват и прилепват към стените на колона, а поради наличието и на дивертикулоза те навлизат също така и в приличните на джобове кухини, което още повече затруднява изхождането.
Неподвижните, стагниращи изпражнения, които се натрупват в дивертикулите или между отделните гънки, произвеждат токсини, предизвикващи генетични мутации на клетките в тези области и в резултат на това се появяват полипи. Полипите растат и постепенно може да се превърнат в злокачествени образувания.
РАЗЛИКАТА МЕЖДУ КОРЕМНИТЕ ОРГАНИ НА АМЕРИКАНЦИТЕ И ЯПОНЦИТЕ
През 1963 г. за първи път пристигнах в Ню Йорк като стажант по хирургия. По това време типичният метод за изследване на дебелото черво се състоеше в прилагането на бариева клизма -процедура, при която в дебелото черво се вкарва барий, след което то се изследва на рентгенов апарат. Въпреки че този метод може да покаже наличието на голям полип, той не разкрива отделните детайли и състоянието на дебелото черво отвътре. Нещо повече, необходимо беше да се извършва и лапаротомия - голям разрез в коремната стена, за да се отстрани диагностицирания вече полип. Извършването на тази коремна операция изправяше пациентите пред тежко изпитание - както физическо, така и психическо. Освен това с помощта на този метод не можеше да се установи дали полипът е доброкачествен или злокачествен, преди хирургът да е надникнал директно вътре в дебелото черво по време на операцията.
По това време съществуваше и ендоскоп, наричан проктоскоп, но това беше само една подобна на лула метална тръба и независимо от това, колко се стараеха лекарите, тя не можеше да проникне повече от 20 сантиметра навътре от ануса.
Поради това през 1967 г. закупих един езофагоскоп (уред, използван за изследване на хранопровода), който се произвеждаше в Япония, и открих начин да използвам същия този инструмент от фибростъкло за изследване на дебелото черво. Това беше първият ми колоноскоп.
Впоследствие, когато вече бе разработен дълъг колоноскоп (185 см), специално за изследване на дебелото черво, си го закупих и използвах да преглеждам пациентите си. Когато за първи път огледах дебелото черво на американец, останах учуден от лошото му състояние.
Поради богатата на месо и месни продукти диета дебелото черво на американците беше определено по-твърдо и по-късо от това на японците. Освен че луменът (кухината на червото) беше по-тесен, в определени сектори се бяха образували кръговидни издутини, изглеждащи така, като че ли червата бяха пристегнати с гумени ленти. Имаше много дивертикули и чести натрупвания на стагниращи (задържани) изпражнения.
Подобни нарушения на състоянието на червата водеха не само до болести като рак, полипи и дивертикули на дебелото черво. Много хора с нездрави черва на практика страдаха от заболявания, свързани с начина на живот, като фиброзни тумори, високо кръвно налягане, атеросклероза, сърдечни заболявания, затлъстяване, рак на гърдата, рак на простатата и диабет. Когато вътрешностите ви не са здрави, тялото ви постепенно отслабва отвътре.
Много американци имат проблеми с дебелото черво и още навремето изследванията показаха, че всеки десети има полипи. Всъщност в хирургичното отделение, където стажувах като млад лекар, операциите за отстраняване на полипи съставляваха една трета от всички хирургични намеси. Ситуацията беше такава, че всеки ден се извършваха лапаротомии за отстраняване на малки полипи с размер от 1-2 см. Това ме накара да се замисля, дали няма начин да ги ексцизираме, без да излагаме пациентите на такава тежка операция.
Междувременно в Япония в практиката бе въведен „гастрокамерен фиброскоп" - приспособление от фибростъкло, снабдено с оптична камера на върха. И така през 1968 г. направих поръчка на японския производител. Помолих производителите от фирмата да приспособят един проводник във вътрешността на колоноскопа, за да може полипите да се изгарят без хирургично отваряне на коремната стена. През 1969 г., след многобройни консултации с офиса на фирмата производител в Ню Йорк и редица изпробвания, станах първият човек в света, успял да извърши полипектомия - т.е. отстраняване на полип с помощта на тънка жица с нещо като примка накрая, която бе прекарана през колоноскопа. По този начин отстраняването на нежелания израстък се извършваше без отваряне на корема.
Тогава това технологично нововъведение започна да се прилага за премахване на полипи от стомаха, хранопровода и тънките черва. След като моите случаи на колоноскопска полипектомия бяха докладвани пред годишната конференция на Хирургическото дружество в Ню Йорк през 1970 г. и на Американската конференция по гастроентерологична ендоскоиия през 1971 г., бе разкрита нова област в хирургията, наречена „хирургична ендоскопия".
Оттогава изминаха повече от 30 години. През това време продължих активно да работя както в САЩ, така и в Япония. Имах възможност десетилетия наред да наблюдавам измененията в стомашно-чревните характеристики на хората от двете държави.
През 60-те години на XX век Япония навлезе в период на бърз растеж и страната се научи да догонва и надминава Америка в много отношения.
Като се почне от 1961 г., когато в училищата в Япония бе въведено млякото за ученическите закуски, хората свикнаха да ядат млечни продукти, като сирене и кисело мляко, и ги включиха във всекидневната си диета. В същото време зеленчуците и рибата, които някога съставляваха сърцевината на японското хранене, започнаха да се изместват от животинските белтъчини, постепенно превръщайки японската диета във внсокопротеинова, високомастна, основаваща се предимно на хамбургери, стекове и пържени пилета. Тази тенденция продължава и до ден днешен.
Противно на това, след публикацията през 1977 г. на доклада Макгъвърн много американци се замислиха как да подобрят всекидневните си хранителни навици. Настъпилите различия може да се наблюдават в характеристиките на храносмилателната система на хората от САЩ и Япония.
Настъпилите значителни промени в хранителните навици на японците доведоха до това, че някога чистите и здрави вътрешности на японските хора твърде много заприличаха на тези на американците, които се хранят предимно с месо. От друга страна, много американци, конто сериозно се замислиха за здравето си и промениха своята високопротеинова и мастна диета, забележително подобриха характеристиката на стомашно-чревната си система. В резултат на това след 1990 г. процентът на заболяванията от полипи на дебелото черво и раковите образувания в Америка започна да намалява - ясно доказателство, че може да подобрите състоянието на коремните си органи, подобрявайки своите хранителни навици."
|
Д-р Хироми Шиния за месото и протеиновите диети
