Друг интересен откъс от книгата, който сканирах днес:

"ЗАЩО ЖИВОТИНСКИТЕ БЕЛТЪЧИНИ В ТВЪРДЕ ГОЛЯМО КОЛИЧЕСТВО СА ТОКСИЧНИ?

В Ензимния фактор - диета и начин на живот съветвам моите пациенти да ядат повече зърна и зеленчуци и да ограничават животинските продукти, като месо, риба, млечни продукти и яйца, като свеждат вноса им до по-малко от 15% от необходимите дневно калории.
Много специалисти по хранене в наши дни хвалят животинските белтъчини, че съдържали много елементи, които се разграждат и усвояват от аминокиселините в червата и евентуално се превръщат в кръв или мускули. Независимо от това, колко е добра една храна, ако я консумирате в по-големи от необходимите количества, тя ще стане отровна за тялото. Това е особено вярно, когато става въпрос за консумация на големи количества животински белтъчини, защото те не могат да се разграждат напълно и да се усвояват от гастроинтестиналната система. Вместо това те се разлагат в тънките черва, произвеждайки големи количества токсини, като сероводород, газ метан, амоняк, хистамин и нитрозамин. Освен това се образуват и свободни радикали. И за да се неутрализират тези токсини, се изразходват огромни количества ензими от червата и черния дроб.
Необходимото количество белтъчини, от които един човек се нуждае, е приблизително 1 грам на 1 килограм телесно тегло. С други думи за човек с тегло 60 килограма са достатъчни 60 грама животински протеини на ден. Но в действителност данните показват, че понастоящем средната дневна консумацията на животински белтъчини в САЩ варира между 88 и 92 грама за мъжете и 63 до 66 грама за жените. Очевидно това е твърде много.
Излишното количество белтъчини се отделя с урината, но междувременно нанася много вреди на тялото. Първо, излишните белтъчини се превръщат от смилателните ензими в аминокиселини, които по-нататък се разграждат в черния дроб, преди да нахлуят в кръвния ток. Тъй като впоследствие кръвта става по-кисела, от костите и зъбите биват отделяни големи количества калций с цел да се неутрализира тази киселинност. Калцият и окислената кръв след това се филтрират през бъбреците, като излишното количество протеини се изхвърля заедно с големи количества вода и калций. Не е нужно да казваме, че в течение на този процес се изразходват и големи количества ензими.
Ако поглъщате прекалено големи количества белтъчини, като ядете месо (включително и обработени месни продукти), както и мляко (или други млечни продукти), уврежданията на тялото ви могат да бъдат и по-сериозни. Защо? Защото животинската храна не съдържа хранителни влакнини и това ускорява увреждането на вашето стомашно-чревно здраве.
Хранителните влакнини не могат да бъдат разграждани от храносмилателните ензими на човека. Типичен пример в това отношение са целулозата и пектинът в растенията, както и хитинът в черупките на раците и мидите.
Ако ядете много месо и недостатъчно влакнини, количеството изпражнения намалява, което причинява запек и застой на втвърдени изпражнения. По-нататък, ако положението се остави така, в чревните стени се развиват дивертикули (подобни на джобове кухини), където се натрупват застойните изпражнения и токсините и предизвикват полипи, а впоследствие - рак.

ЗАЩО РИБНИТЕ МАЗНИНИ НЕ ЗАПУШВАТ ЧОВЕШКИТЕ АРТЕРИИ?

Досега споменавах само месото, когато говорех за животински протеини, но дори и рибата крие рискове за здравето, ако се консумира в много големи количества.
Според събраните от мен клинични данни обаче има определена разлика между „вътрешностите на консумиращите месо" и „вътрешностите на консумиращите риба". Разликата е в това, че моите пациенти, които ядат предимно риба, не развиват дивертикули, независимо от това колко са се влошили техните гастроинтестинални характеристики. В много съвременни медицински книги може да прочетете, че независимо от това, какво се консумира - месо, риба или млечни продукти, яденето на много храна с недостатъчно хранителни фибри води до дивертикулоза. От моя клиничен опит обаче забелязах, че хората, които ядат малко или не ядат месо, но много риба, имат еластични, плътни чревни стени, но не стигат до развитие на дивертикулоза.
На какво се дължи тази разлика в чревните характеристики? Смятам, че разликата е в различния вид мазнини в месото и в рибата.
Известно е, че разликата между мазнините в месото и в рибата се състои в това, че наситените мастни киселини (месото) са лоши за тялото, докато ненаситените мастни киселини (рибата) са добри заради по-ниското ниво на холестерол. Съществува и един по-лесен начин да се разсъждава по въпроса, като се вземе за стандартна мярка човекът. Мазнината на едно животно, чиято телесна температура е по-висока от човешката, трябва да се смята за лоша, а мазнините от живи същества, чиято телесна температура е по-ниска от човешката, могат да се смятат за добри.
Телесната температура на кравата, прасето или птицата обикновено е с няколко градуса по-висока от човешката, която е 36,6 градуса. Температурата на едно пиле е дори още по-висока - до 41,5 градуса. Мазнината на тези животни е в стабилно състояние при тази телесна температура. По този начин, когато такава мазнина навлезе в човешкото тяло, което е с по-ниска температурна среда, тя става по-лепкана и се втвърдява. Именно тази лепкава мазнина сгъстява кръвта. Токът на сгъстената кръв е по-бавен и тя започва да полепва по стените на кръво¬носните съдове и постепенно се образуват плаки.
От друга страна, поради това, че рибите са студенокръвни, при нормални условия тяхната телесна температура е по-ниска от тази на хората. Какво става, когато рибните мазнини навлязат в човешкото тяло? Подобно на сгорещената мазнина в тигана, те се стопяват и втечняват. Течната рибна мазнина, когато навлезе в кръвния ток на човека, разрежда кръвта, като намалява нивото на лошия холестерол.
Дори ако се консумира еднакво количество мазнини, рибните са далеч по-добри за човешкото тяло от тези на топлокръвните животни, защото се втечняват в кръвния ток.

ЧЕРВЕНОТО РИБЕНО МЕСО ДА СЕ КОНСУМИРА ПРЯСНО

Рибите може да се разделят на такива с червено и с бяло месо. Бялото рибено месо се смята за по-добро за здравето ви, отколкото червеното, защото червеното се окислява по-бързо. А това пък се дължи на факта, че червеното рибено месо съдържа повече желязо.
Месото на рибата тон и рибата бонито е с червен цвят, защото мускулната им тъкан съдържа специални протеини, наречени миоглобин.
Миоглобините са глобулни протеини, които складират кислород и са образувани от верига полипептиди, които са аминокиселини, и полиферин, разновидност на желязото. Миоглобините се намират в мускулатурата на животните, които плуват продължително под вода, като делфини, китове и тюлени. Това става, защото миоглобините могат да складират кислород в клетките, необходим за метаболизма. Мускулите на животните обикновено са червени заради съдържанието на миоглобин.
Рибите тон и бонито имат много миоглобин, защото плуват из океана с огромна бързина, което изисква мускулите им постоянно да бъдат снабдявани с големи количества кислород. За да се предотврати недостигът на кислород, те имат големи количества миоглобин в мускулите си. Тъй като червените рибни меса съдържат големи количества миоглобин, те незабавно се окисляват, след като са филирани и изложени на въздух. Това е причината червените рибени меса да се смятат относително нездравословни. От друга страна, бялото месо от риба не съдържа миоглобин. Поради това, дори и филирано, и на парчета, то не се окислява толкова бързо.
Все пак червеното рибено месо има повече антиоксиданти агенти като DHA и ЕРА. Освен това голямото количество желязо, което се намира в естествена форма в миоглобина, може да бъде много подходящо за страдащите от анемия. Но когато това желязо се окисли, то се превръща в железен оксид, който причинява повече вреди, отколкото добро за хората, страдащи от анемия. Следователно, когато консумирате риба с червено месо, трябва да я избирате възможно най-прясна.
Аз обичам суши от риба тон, така че, когато понякога ям такова ястие, предварително махам около 5 милиметра от повърхността, преди да се приготви сушито, с цел да се отстрани онази част, която е била В допир с въздуха по-дълго време и вече се е окислила.
С малко повече време и енергия червеното рибено месо може да бъде превърнато във висококачествена храна. Така например в префектура Кочн има един местен специалитет, наричан кацуо но татаки (сурово пърлена риба бонито). Приготвя се по метод, при който повърхността на рибата бързо се пърли, като се променя качеството на белтъчините и по този начин се предотвратява окисляването, дори когато рибата е изложена на въздух. Поради бързината на пърлене най-горният слой на рибата предпазва останалата част от излагане на кислород и по този начин предотвратява окисляването. Същевременно този метод на готвене има предимството да убива паразитите, които обикновено се струпват по кожата на рибата.
Въпреки това, тъй като рибата е все пак животински протеин, вие трябва да внимавате да не я консумирате прекалено много. Нещо повече, в докладите, публикувани напоследък, се отбелязва нарасналото количество живак в рибата тон. При кръвни изследвания се откриват хора с чудовищно високи равнища на живак в кръвта. Ако често ядате риба тон, най-малко веднъж годишно си правете изследване на кръвта. Трябва да признаем, че замърсяването на земята и морето е пряко свързано с индивидуалното ни здраве, ето защо се налага да бъдем много внимателни в това отношение.

ИДЕАЛНОТО МЕНЮ СЪДЪРЖА 85% РАСТИТЕЛНА И 15% ЖИВОТИНСКА ХРАНА

Ензимният фактор - диета и начин на живот съветва делът на плодовете, зеленчуците и семената да съставлява 85% от нашата храна, а на месото - 15%. Често ми задават въпроса: „Ако намаля толкова много месото, няма ли организмът ми да почувства недостиг на белтъчини?". Отговарям на задалите този въпрос да не се тревожат. Дори и вегетарианската диета може да ни достави достатъчно протеини.
Както повечето животни и растения, така и човешкото тяло е изградено главно от белтъчини. Но дори и да ядете много храни, богати на белтъчини, като месо и риба, това не означава задължително, че ще бъдат използвани пряко в строежа на тялото ви. Това се дължи на факта, че белтъчините са образувани от аминокиселини, а тези киселини се различават по своя строеж.
В човешките черва белтъчините се абсорбират от чревните стени едва след като са разградени от храносмилателните ензими и превърнати в аминокиселини. Абсорбираните аминокиселини след това отново се синтезират в тялото в необходимите протеини.
Съществуват близо 20 вида аминокиселини, които образуват човешките протеини. От тези двадесет вида осем не могат да бъдат синтезирани от човешкото тяло. Тези осем аминокиселини са лизин, метионин, триптофан, валнн, треонин, леуцин, изолеусин и фенилаланин, наричани с общото наименование „есенциални аминокиселини". Те са извънредно ценни, защото дори само една от тях да ви липсва, това създава възможност за сериозни хранителни разстройства. Ето защо е абсолютно наложително да бъдат включвани във вашата всекидневна храна.
Животинските белтъчини се смятат за доброкачествени, защото съдържат всички от гореизброените есенциални аминокиселини. Това е причината, поради която съвременните специалисти по хранене ви съветват всеки ден да консумирате животински протеини. Но растителните белтъчини също съдържат много, макар и не всички, от въпросните есенциални аминокиселини. Ядките, зърнените храни, бобовите растения, зеленчуците, плодовете, гъбите и морските водорасли също съдържат много аминокиселини. Много хора се изненадват, когато разберат, че 37% от нори (изсушено водорасло) е протеин, но мнозина вече знаят, че кафявите морски водорасли са истинска съкровищница на аминокиселини.
От всички растителни храни соевите зърна се смятат за „месото на полетата", защото съдържат изобилие от аминокиселини. Съществува минимална разлика между количеството есенциални аминокиселини в соята (с изключение на треонина, който е в по-малък процент от стандарното) и това на аминокиселините в месото; за сметка на това растителните съставки се смилат далеч по-лесно, без да изразходват първоизточните ви ензими, както прави месото.
Разбира се, консумирането на твърде много растителни белтъчини не е добро, но ако вземете предвид, че растенията съдържат и много хранителни фибри и нямат животински мазнини, бих ви препоръчал да се храните основно с растителни белтъчини, като понякога ги комбинирате с малко животински протеини, за предпочитане от месо на риба.
Ако разглеждате различните растения поотделно, е вярно, че нито един зеленчук не съдържа всичките есенциални аминокиселини. Но ние обикновено не ядем само един вид храна, когато седнем на масата. Ако умело съчетаете ядки и зърна като основна храна, зеленчуци за гарнитура, и супа, може да приемете достатъчно есенциални аминокиселини с растителна диета."