Заглавието на темата ти ме раздразни и ме извади от равновесие!
Какво общо имат Коледните празници и мюсюлманският възглас "аллах е велик", макар и леко завалено написано?

Аз поне си обяснявам натрупаните маси по празниците като символ на благоденствието на хората - трудили са се през годината и физическото проявление на техния труд е трапезата, която спретват.
И обилната трапеза е като дар за раздаване. Имаш - слагаш на масата, каниш гости, споделяш с тях, храната изчезва, изяжда се. Това е някакъв вид дар. Не си стискаш в мазето хранителните съкровища.
Да оставим на страна прасетата и дали е правилно или не да се убиват и изяждат, защото темата е актуална не само по Коледа ами и за всеки ден.
И всеки си решава за себе си ще яде ли прасе, няма ли.

Още повече, че големите празници са за това, за да се съберат заедно близките хора и приятелите. Логично е някак си да се видят, да седнат и да си хапнат. Не искаш да стоят като коне на празна ясла, нали?

Похапналият човек е доволен човек. Ясно е като бял ден това. И тъй като се очаква по празниците хората да са доволни, благоразположени и щастливи, логично идва и изобилната трапеза.
Да оставим на страна преяждането и препиването - това са все прекалености, които някои си ги позволяват, други - не и са въпрос на разумност на индивида и не са по никакъв начин наложени от празника. Всеки ден може да се преяжда и препива.

Това, че по ТВ ни призовават да даряваме е свързано с принципното развързване на кесиите по празниците. Имаш - даваш и се търкулва колелото на парите. Т.е. за да дойдат нови пари, трябва да похаричш от тези, които имаш(ама това е друга философия, която споменавам тук като пояснение какво се случва, не че е задължително осъзната от хората).

А че дните са светли, съмнения общо взето нямам. Това, че на теб или на мен може да ни е кофти за за час, два, три през тези дни, е съвсем отделно нещо и е въпрос на вътрешна стабилност и умение да се справя човек възможно най-скоростно с лошите си мисли.

Елхичката ми е китайска, пластмасова от няколко години. Красиво наситено зелена е и ми доставя естетическа наслада. Спестява ми кофти тръпката да се ровя всяка година в камара от хилавички отсечени елхички и да ми е кофти, че гледам да си избера най-хубавата, а си мисля по не хубавите изхвърлят ли ги, какво ги правят ако не се продадат.
Вярно, изкуствената елхичка не ми мирише на борче от гората, ама за това ще гледам да отида сред живи борчета тези дни и да им се порадвам.

Накратко казано, празниците стават такива, каквито си ги направиш. По празниците човек малко повече разполага с времето си. Може да го прекара на трапеза, може да ги изкара в сън, да ходи на разходка, да пътува, да се ядосва и плаче, да ходи някъде да спортува, да гледа филми, да чете книги и т.н.

Празниците са за това да бъдат хората доволни, да разнообразят ежедневието си и да си починат от рутината.
Ако успеят да са щастливи, това е хубаво, ако не - над умението да си щастлив се работи ежедневно. Поне аз. Та така.

А, да... И въпрос на избор е какво ще празнуваш тези дни.
Виж как хубаво може да си избере човек да честити Коледа или Рождество.
Едното е като честито заколение, а другото честито идване на нов живот.
Аз честитя Рождеството!

Here I Go Impossible Again...