Присъствах в Турция на един ифтар.
Бяхме 12 души - едно семейство с всичките му генерации, аз и моят благоверен...Значи, да уточня още в началото, че най-елегантната издънка от това ми ти семейно лоно е около 80 оки ( барабар с младите моми на 18 години). Представи си ги сега тия хора да не са яли и пили цял ден, да се борят уж срещу телесните щения, ама в акъла им постоянно да е идеята как после ще се нагрухат едно хубавоооооооо и да седнат после на масата.
Аз ако съм домакиня на едно такова продоволствено мероприятие, честно ти казвам, ще готвя два дни без почивки ( с минимални прибежки до WC-to ).
Значи, масата е сложена ( т.е. слага се цял ден ) , всички са в стартова готовност. Само дето не броят секундите, както ние правим на Нова година. В момента, в който се чуе езанът, се започва. Първо всички пият вода. После се почва с чорбичката. . Салатите бяха 7 чешита минимум - картофена, мешана, патладжанена ( готина е тая, ние в БГ не я приготвяме ), туршия, руска, една такава като булгур с нещо си там и още де да знам какво имаше, забравила съм. Отделно разни мезета - пастърми, салами, суджуци ( пържени!!! ), сирена и кашкавали около 4-5 вида. Пържени картофи. Основните блюда бяха 4 на брой - пиле някакво; телешки пържоли; картофи, тиквички и патладжани нарязани на ситно и изпържени, заляти с кисело мляко; риба. Както виждаш, няма някакъв подбор вкусови тук - просто да ИМА на масата. Това всичкото сервирано буквално в баки. Супата я сипваха от казан.
Това цЕлото Едене се омаа за не повече от 20 мин. Не видях някой да се помоли или нещо...Поне от хорска срама.
И който се наяде- става от масата и се изнася на диванчетата да реанимира. Младите булки вече са подготвили десерта - баклавички, тулумбички и свекакви такива други сиропирани " сладости" = десертът се сервира вече на ниската мебелна част. Героите едвам дишат, но вертикалната заета вече позиция им действа благодатно. Могат и още...
После иде ред на кафето.
После малко почивка. Дъра - бъра си правят и си хвалят манджите.
След около час, час и половина се сервира чай. С чая отново иде лека закуска - разни соленки и банички.
Алкохол не пият, на мен ми предложиха ликьорче вместо чайчето, аз щех да падна - аз съм се наяла, сега се сетили да ми предложат ликьорче.
Това е, мила, в общи линии. И това е ВСЕКИ ДЕН. Докато трае Рамазана.
Дано те поканят и теб да видиш.
Не мога да твърдя, че така е навсякъде, тия бяха изглежда над средната класа, защото ми се чини, че не всеки може да си позволи таквоз ми ти чудо ката ден.