Кога и Как станах вампир.

Седна на леглото си Бенджамин Вампира, запали си цигарата и със голям хъс започна разказът си пред неговият гост.

Беше Зимна нощ една много красива зимна нощ в интерес на истината не беше, като другите...
От сега ви предупреждавам господине ще бъда кратък в описанията си (Каза той докато си наместваше тирантите)
Да продължа...
Въпросната нощ беше изключително студена, но аз по традиция реших да направя своята нощна разходка из тези земи в които се намираме сега.
Моето дежаву и моята сянка Антон Фантомът на София беше още анонимен дух, който се криеше у мен и беше единият от двамата свидетели на зрелището, което последва малко по-късно през нощта.
Беше приблизително 9/10 часа вечерта, когато вече бях облечен и готов за излизане.
Спуснах се със танцувална стъпка по стълбите на Ционската кула (тази кула в която се намираме сега) направих десен завой и се отправих към дългата улица, онази ето там...виждате ли? (със замах отвори стайният прозорец и посочи с един кокалест, мъртво-син на цвят пръст улицата, която се намираше в ляво от балкона на стаята.
Там, точно там...по тази улица минах след, като слезнах от кулата.

Клиширано звучи, банално дори, но обстановката беше типична за евтин трилър или хорър...филм, който всеки човек е гледал и постоянно се сблъсква със елементарният му сюжет почти всекидневно.

(Засмя се вампира и целуна по бузата наблюдателят...след което)
-Ех всякаш беше вчера знаеш ли?
-И после? (стреснато промърмори човекът)

Една част от улицата беше изцяло под покривката на тънък и кристално чист лед, по който стъпвах. Интересното е, че се усещаше нещо специално във въздуха и всяка молекула, която беше наоколо...
Тоест да...беше клиширано, като сюжет, но това само на пръв поглед...

Скърцаше ледът, като стъпвах на него, но не ми направи впечатление понеже шумът беше много тих та даже увлекателен...
-Нали знаеш!? (Възкликна вампира и със усмивка се обърна към човекът)
-Не точно...продължавай...
-Добре (студено отвърна вампира)

Стигнах до първата пресечка на тази дългата заледена улица и там запалих вечерната си цигара...
На самата пресечка имаше един много красив ъгъл. Там се намираше и краят на една друга малка улица един доста висок тротоар и няколко стъпала цялата тази картина разбира се богато окрасена със оранжево-жълтите градски фенери.
(Бен Спря да говори, стана от леглото и излезна внезапно на терасата. Човекът се учуди и след кратко отиде при него.)

-Какво има? (попита неговият гост)
-Ти знаеш ли колко обичан бях преди...знаеш ли колко бях силен...знаеш ли каква прелестна гледка бях? (със спокоен тон запита всякаш себе си а не този до него)
...Кратко мълчание след, което Вампира от поведението си на спокоен оплаквач избухна в ярост присъщ на ревнив любовник...
-А сега!!! Само спомени ми останаха..Погледни ме!
...Човекът се отдръпна и влезе в стаята...
-Виждаш ли ме! Видяхте ли ме всички!?
Изкрещя през балкона разгневен всякаш целият свят го гледа и очаква обяснение, но в действителност всички вече спяха и нямаше кой да отдели повече внимание от това, което би се полагало на обикновен луд, който се вихри на улицата и по-важното все още на свобода. Бенджамин прекара известно време на терасата сам в размисъл, след което се върна в стаята, но там нямаше никой...вратата към коридора беше отворена...Бен Бавно се придвиждаше из стаята, оглеждаше вещите си в последствие отиде в коридора и там видя гостът си да седи уплашен прав до вратата.

-Сега съм развалина, преди бях съвсем друг...Трябва да спомена че..
-Виждам, че си заключил (шеговито се усмихна и се опита да отвори вратата)
-Да, като гледам си обут вече...можем да тръгваме...
-Къде? (попита човечецът)
-Да ти покажа, къде точно станах вампир...Хайде няма време...

Една случайна минувачка изпадна в паника, понеже видя 2 силуета на мъже единият от които бясно бягаше нагоре и надолу по улицата, крещеше и сочеше с пръсти разни специфични места по улицата обяснявайки на другият, а другият засрамено подтичваше до него и повтаряше "Да, да"

-Вижаш ли, Виждаш ли!? Тук беше мястото...това е дългата улица...докосни я със ръка... (Отчаяно крещеше Бенджамин по своят засрамен другар)

След известно време тичане насам и натам по "дългата улица" Вампира Бен прикани своят свидетел да се успокои и да го последва, докато минаваха покрай един ъгъл/пресечка на улицата.

-Тук какво? (попита човекът)
- Тук станах вампир...разгледай внимателно мястото. Отдели внимание дори и на най-малките детайли виждаш ли ги? Виждаш ли онзи човек със черната риза отсреща, който ни гледа? Виждаш ли зелените линии които минават през въздуха? Виждаш ли всичките думи и кадри които са останали по стените, като боя на платно? Който е минал е оставил част от себе си тук...и тази част е запчечатана завинаги.
Човекът на име Владимир не искаше да разочарова вампира и от състрадание и страх отвърна: Да, бледо но да!

-Виждаш ли онази госпожица с черната рокля? Виждаш ли онзи златен лъв на онзи покрив ето там? Не е ли красив? (разтреперен и разстроен показа той един покрив на един блок наблизо)
-Виждаш ли онова детенце ето там, което се опитва да догони баща си, а той без да го забелязва ходи все по-бързо напред..ето там видя ли ги? Баща му всякаш не го чува, никога не му е купувал играчки и никога не спирал да ходи, за да може го настигне детето..Всяка вечер ги виждам, всяка нощ едно и също...
-Виждаш ли онова момче и онова момиче там точно на до входа на онзи блок това им беше последната целувка, но всяка вечер това, което е останало от тях по стените играе тази постановка отново и отново.

-Да виждам (развълнуван отвръща наблюдателят)

-Виждаш ли онези двамата там дето са седнали на тротоара? Те бяха най-добри приятели, бяха неразделни, но единият се премести от тук и не са се виждали вече от години само тази конкретна сцена остана Вече те самите се забравиха, не се сещат един за друг. Как да го кажа жив спомен?

-Да.
Всъщност бедният човек не виждаше нищо повече от един обикновен уличен ъгъл със съотвените му тротоари, мръсни паважни плочки, стълб, който светеше и един обезумял, треперещ юнуша със сива вратовръзка, черно кожено яке, черни обувки, черен паналон, рошава коса и червени тиранти...

-И знаеш ли? (попита той човека)
-Ето така станах вампир...както си стоях на тротоара и си пуших цигарата...щастливо момче на 15 години изведнъж започнах да чувам и после да виждам тези неща за които ти разказвам, тези които ти твърдиш, че виждаш също. Започнах да виждам собствената си сянка, като отделно тяло от мен, започнах да виждам всяка моя емоция, като отделна личност от мен, започнах да жадувам за кръв, започнах да страдам. Вече не съм щастливото момче на 15 със спуснатите и широки панталони и палавата усмивка...Вече съм Бенджамин Икарус Андре Вампира!
Ето го той ни гледа, моят свидетел! Антоне! (Изкрещя Бен и посочи срещуположната страна на тротоара) Ето го Фантомът на София ето той беше тук тогава, той винаги е тук! Той беше свидетел на всичко това...
Антоне ела да се запознаеш с новият ми другар! Ела, ела тук (в този момент вместо да се покаже страшно-изглеждаша призрачна фигура пред Владимир се чу един тих глас в главата на Бен а именно :Добър Вечер, Приятно ми е, Аз съм Антон Фантомът Софийската Сянка.)

Ироничмо може би ще прозвучи, но всъщност нямаше никакъв силует облечен в черно на другият тротоар, нито златни лъвове по покривите и зелени линии които да минават през въздуха, нямаше нито деца, които да гонят бащите си, нито имаше стари приятели, които да седят на тротоарите, нямаше фантоми, нямаше сенки нямаше никой друг освен тях двамата на този уличен ъгъл...

"TBB" The Baron's Bastards 44-th Rifle Divison *V*

Редактирано от Flying Fredi на 26.04.06 20:23.