Как започна всичко?? Хммм........май трябва да започна по-отдалеч.

Една хубава пролетна сутрин преди няколко години се събудих с необичайно усещане. Вярно е, че предишната нощ бях вилняла на едно парти, но усещането бе по-различно от махмурлук. Както и да е, време бе да ходя на работа, надигнах се и започнах утринния ритуал по измиване, обличане и пиене на кафе. По едно време ми хрумна „ Що пък да не се измеря на кантара? Може и да съм отслабнала!”. Май тук е моментът да уточня, че от няколко дни бях на ниско калорична диета.
Качих се на кантара и изживях невероятен потрес! Вместо 58 кг., колкото бях преди диетата сега показваше 60!!!! Проклех диетите, диетолозите и кантара!
Целият ден ми беше криво, дори свалките с един колега не ми разведриха настроението. Седях си на бюрото и мислех, как да се отърва от килограмите. Докато се ровех из нета – не си давам много зор на работното място :)) – открих следната обява:

- Предлагам стар и ефикасен начин за доживотно поддържане на идеално тегло БЕЗ гладуване. За справки еди кой си имейл.

Ха! Все едно някой размаха червена кърпичка на разярен бик! Моментално драснах един имейл и вече успокоена забърсах колегата и отидохме да обядваме.
Денят мина, след работа се помотах из магазините и поради липса на притегателен център вкъщи – бях теглила шута на бившото ми гадже преди седмици – се прибрах с лека неохота.
Влизайки ме посрещна котаракът с вой до небесата, че е гладен. Тук е мястото да спомена, че името му беше Принцеса Лея – като хлапе гледах Междузвездни войни и по това време необяснимо за мен защо, симпатизирах на джедаите. Тогава кръстих котето. Уви оказа се, че не е принцеса. Котаракът нямаше нищо против да го наричат Принцеса Лея, стига паничката му да е винаги пълна и да е обект на обожествяване.
Нахраних Принцеса Лея и си поръчах китайска храна. Домакинските задължения бяха нещо, към което бях развила алергия. Готвенето бе едно от тях.
Докато ядах и гледах поредния идиотски диспут на двама кандидат президенти се сетих, че не бях проверила пощата си.
Скокнах и седнах пред лаптопа. Да! Имах отговор. Той бе посочил адрес на кабинета и мобилен телефон. На другия ден излязох рано в обедна почивка и изприпках към спасението ми от килограмите.
Адресът бе на стара къща, но доста добре поддържана. Натиснах звънеца и зачаках. След малко вратата ми отвори малко блед мъж, облечен в дънки и тениска. Ето това бе парче и половина! Винаги си бях падала по блондини, но този беше истински сладкиш за окото. Усмихнах му се с целия си чар и обясних защо съм дошла. Странно, но той въобще не изглеждаше изненадан и само кимна.
- Моля, заповядайте! – каза той – Влезте свободно и по собствено желание.- каза го с особен тон и лека усмивчица. В красивите му сини очи имаше закачливи искрици.
- С удоволствие – отвърнах аз и прекрачих прага. Вратата веднага се затвори зад мен.
Той ме остави да чакам в уютно подреден хол.
След малко дойде и поднесе две чаши с червено вино. Каза ми, че се казва Серг, бил дошъл в БГ от Латвия. Започна се един диалог, в който ме разпита за всичко. Бях ходила на хомеопатия и не ми се видя странно. С всяка дума, която изричах имах чувството, че все повече главата ми ехти. По едно време напълно забравих за какво говоря. Можех единствено да се взирам в него и да го зяпам като гладна котка, видяла паничка с котешка храна. Хормоните ми бяха в главата. Опитах се да не гледам толкова гладно, но без ефект.
Той седеше, отпиваше лениво от виното и само ме гледаше. Имах чувството, че знае за какво си мисля и му е забавно.
- За твоите проблеми решението е да минеш на диета без въглехидрати и мазнини. – това изглежда предизвика една леко иронична усмивка.
- Пробвах всякакви диети, уви без полза – изскимтях аз.
- Има един лесен и изпитан начин – уведоми ме Серг – ако станеш вампир!
Да си призная не се изненадах кой знае колко. Имах познат още от времето, когато аз бях добрата джедайка, а той злия Дарт Вейдър. Той и до днес, въпреки че, бе мъж под чехъл в реалния живот се мислеше за Ситски лорд. „Какво пък – помислих си аз – явно това е нов и оригинален начин за забиване на ново гадже!”
- Добре. Съгласна съм да стана вампир – съобщих аз, с разбиращо кимване и подканяща усмивка тип „ела и ме изяж”.
- Сега вече проблем няма да имаш – увери ме той и ненадейно за мен се наведе и целуна шията ми.- Но сигурна ли си, че го искаш?
- Да!!! Моля те, искам го!- какво точно исках в този момент и аз вече не знаех, но бях сигурна, че го искам и то как!
Усетих леко убождане, след това удоволствието запълзя по вените ми. Всичко стана един голям облак от наслада. Нищо и никой не ме интересуваше, освен това.

Когато се събудих вече беше вечер. Лежах на дивана в хола и същевременно не бях там. Чувах как навън хората ходят по улиците. Стъпките им бяха като тътени. Чуруликането на птичките бе като взривове в ушите ми. Можех да чуя и помириша цветове, за които нямаше думи. Миризмите бяха хиляди и сякаш ги виждах. Над всичко обаче доминираше едни особен сладък кървавочервен мирис, който ме беше събудил. Обърнах глава и видях Серг да ме гледа. Сега не виждах него, а система от кръвоносни съдове, пълни с амброзия. И един ум, древен и свиреп. Можех да видя спомените и чувствата му, да ги усетя. Изпълни ме неистов глад. Той прочете мислите ми – вече можех да усетя съзнанието му – и ми подаде чаша с кръв, затоплена и свежа. Изпих кръвта с настървение. В мен се вляха неподозирани сили. Вече знаех, че съм нов човек. По-силен и интелигентен от месото, което чувах да ходи по улиците. Можех да видя мислите и дребнавите им грижи и знаех, че съм на светлинни години от тях. Аз бях станала вампир!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите