. Как и кога станах вампир? .




Хладните нощи на дъждовния март, топлия и сух въздух на юли, белият сняг покриващ кръвта по прозореца, на който често стоях и я наблюдавах-заиграна в своята унищожителна схватка с поредната жертва...
Не бях творение нито на Господ, нито на Дявола и не знам нищо за тях и тяхните прищявки. По-висши сили бяха вплели нишките си в цялото ми съществувание, сили които не претендираха че имат правото да оплитат съдбите на простосмъртните.
Станах това което съм в далечната 1783 от вампир, чието зло беше мое спасение и наслада.
Ако има думи, които биха могли да определят онова, което бях, те не биха били разбираеми на нито един земен език-съвършенството между чистото и греховното, между доброто и злото. Нито демоните, нито ангелите бяха равни на нас-същества родени от мирисът на смърт, имахме за задача да балансираме живота и смъртта между хората, без да се намесваме пряко, разделяхме душите на умрелите от смъртните, в чиито тела биеше странен орган, който те свързватс изпитване на различни чувства-сърце.
Бродехме по места, на които само най-смелите се осмеляваха да стъпят, а там намираха и своят край-понякога отвратителен, изпълнен с много мъки, друг път бърз и безболезнен-винаги бяхме там.
В нощта която за първи път я видях усещах идващата смърт, която ме отведе при нея. Знаех,че не би трябвало да може да ме види, защото ние сме невидими за очите на смъртните-кой би могъл да си обясни присъствието на такава сила между тях. Но очите й издаваха друго-бяха вперени в прозореца, на чиято рамка седях. С нищо не издаде че ме е съзряла, а продължи да изцежда тялото на поредната си жертва-бавно и премерено, като един истински естет, търсещ насладата от красив и завършен финал.
Никога не се бях замисляла за съществуването на подобно същество, което се храни с кръв. Късметлийте, които я навестяваха за последно сбогом често бяха млади хора които тя оплиташе в загачния си чар без проблем. С времето установих, че е безсмъртна, кръвта е това което й придава всички онези нечовешки качества, които все повече ме привличаха. Нощ след нощ се редяха, а аз все повече започвах да се съмнявам дали зрението й не може да възприеме същество, като мен. Реакциите й го издаваха-сядаше на креслото и отправяше въпросителен поглед към мястото, от където ставах свидетел на нейните закуска, обед и вечеря. Чудно какъв ли образ съм придобивал в очите на подобно същество? Никога няма да разбера, защото след като станах вампир не срещнах повече същества като мен, те не желаеха да ги видя.
Една нощ любопитството ми надделя и влязох в стаята. Приближих се към нея, погледът й беше отвъд четирите стени на стаята, отвъд познатите измерения, отвъд всичко. Бързината, с която се стрелна към мен когато се опитах да я докосна беше абсолютно нечовешка-тя не принадлежеше на света на смъртните. Постепено отпусна хватката, в която ме бе затворила. Видях въпросът в удивените й очите, същия този въпрос, който задават и умрелите. „Не съм нито ангел, нито дявол, а съвършенството между тях”. Изумлението й бързо премина в странна усмивка и видях мислите й, които хвърлиха мен в недоумение „Значи си приличаме”. Тогава не осъзнавах колко беше права-не си приличахме, бяхме еднакви.
Исках да съм като нея, исках да съм с нея, исках да съм онова, което беше тя-вампир. Златната среда между световете, създание появило се на границата между живота и смъртта с един единствен страх-светлината. Погледът й отразяваше собствената ми лудост, на която аз толкова се наслаждавах. Бавно прокара нокът по китката си, от раната потече кръв. С нищо не изглеждаше по-различна от тази на обикновените хора, но усещах съвсем различна сила в нея, не безсмъртен дар, а проклятие-исках го.
Приближи китката си към устата ми, а аз започнах да пия кръвта, точно както тя, през всички онези нощи когато седях на прозореца на стаята й. Усещах как с всяка една капка умира нещо в мен, за да се роди ново, не по-добро, но по-близко до нея. Безплътността, която знаех че притежавам бавно се замествастваше от човешкия облик. Чух ужасния ритъм, в който биеха не едно, а две сърца-еднакъв и напълно равномерен.
Не изпитах болка, като други вампири, когато са били направени, аз не бях човек и нищо в мен не умря. Преродих се и загубих много за да разбера какво е проклятието да бъдеш вампир, но не съжалявам.

модераторите ни са за клуб "Армия на спасението"