Ако има нещо очевидно в написаното в началото на темата, това е контраста между написаното в първата и във втората половина. Поне за мен това е очевидно. Този контраст, и също така начина по който автора е успял да предаде съвсем ясно мислите си за различните обекти в двете половини, е причината текста да ми хареса. Ама да не се втурвам да правя анализ на литературно произведение, че хич не ме бива ...

Явно не можеш да ми помогнеш да видя гледната ти точка, поне досега не си успяла. Автора по никакъв начин не е казал че самия той/тя е по-нависоко в духовно/материално отношение. Никъде не е казано, че той/тя "със сигурност" е нещо повече. И съответно да прояви надменност. Цитираните обекти във втората половина на текста (кучки, пичове и т.н.) може също да имат усещания като тези, които той/тя е предал/а в първата половина на текста. Е, може би те не могат да напишат такъв текст, ама това надали е повод да ги презираш. Или да бъдеш надменен.

Оставам с едно такова усещане че не ти допада изказването на лично мнение което не съвпада с твоето. Дори когато е направено в литературна форма. Да не говорим, че определение за надменност така и не ми даде. Къде е това пусто чувство в текста? И ако ти трябваше да сложиш заглавие на текста какво щеше да е то?

И този номер с изместването на темата го опитай с някой друг, при мен доста рядко минава

--
Isn’t it good, norwegian wood?