имам няколко основни забележки.
По моите впечатления не се усмихваш особено често, та чак да ти става навик ... Имам няколко обяснения за този феномен, ама няма да ги казвам сега.
Ставането рано по принцип е съчетано с лягането рано. Туй само по принцип обаче.
Като те знам кога си лягаш по принцип и знам кога ставаш пак по принцип и ми се струва, че намеренията ти си остават само намерения в общия случай. Ама и туй само по принцип обаче.
Не съм съгласна особено и с изявлението "Глупаво да хванеш да отделяш примерно един, или два часа веднъж на два дни". Ми че 1-2 часа верно нищо не са, но пък в началото си трябва някакъв контрол, за да поддържаш някаква активност, докато регламентираната активност не премине в навик.
Знам от личен опит колко е изкушаващо да не си правиш всеки ден серията упражнения, поради щото се успал, щото му е криво, щото нямал време и прочие извинения.
Иначе приятностният - ама че думичка - момент е просто задължителен!