Най-страшното е непознатото. Човек се бои най-много от онова, за което не знае нищо. За хората, които не са ходили по диви места, единствените (почти) сведения по въпроса са спомените от детските приказки за страшната Баба Меца и кръвожадния Кумчо Вълчо. Затова се и страхуват от силуета на глигана - той е нещо непознато за техния свят и следователно (и напълно естествено) страшно.

Единствен лек срещу този страх е опознаването. Чети повече за навиците на животните, ходи повече по планината, срещай повече глигани и ще спреш да се страхуваш толкова. Ще видиш, какво там е страшно и какво не е от собствен опит.

Когато някой тук пише, че предпочита среща с животно вместо такава с човек, може да има предвид и измеренията на реална опасност (т.е., вероятността да пострада), а не чисто емоционалната реакция (от това ме е страх, а от това - не). Двете понякога се различават.