|
|
| Тема |
 Re: за хората в планината [re: _avid_] |
|
| Автор |
.mitko. (пчела) |
|
| Публикувано | 25.09.09 17:56 |
|
|
|
В отговор на:
Ако например с часове се движа по самотен маршрут и разговарям със себе си и дърветата наоколо, един човешки силует в далечината ще ме зарадва повече от силуета на глиган.И изобщо няма да се замисля, аджеба, тоя човек сега с какви намерения ме приближава.Защото знам, че ще се разминем и ще се поздравим, най-малкото.
Може-би просто си екстроверт и имаш нужда от непрекъснато общуване?
Ако е така, вероятно е добра идея да ходиш с някого, за да не ти се налага да си говориш с дърветата (което само по себе си сигурно не е лошо да го умееш).
Не мисля, че изпитвам особена нужда от компания в планината, нещо повече - колкото по-далече съм от цивилизацията, толкова повече не ми се говори. Дори някакси предпочитам да се поздравяваме без думи. Нямам против да съм с други хора там, но не и с някое двукрако радио, което непрекъснато да ме връща с приказките си в града или пък да ме замотава в някакви самоцелни сюжетни нишки от произволен сорт.
Най-красивите ми мигове в планината винаги са били безмълвни или най-малкото, изпълнени с нещо, което не може да се изкаже с думи.
Между другото, някои хора отиват в дивото именно да търсят среща с дивите животни и птици, за да ги наблюдават. Ако срещнеш такива хора, не пропускай възможността да ги поразпиташ - със сигурност ще научиш доста неща за навиците на дадените животни и както казва Огнедишащия, това ще уталожи страховете ти.
ПП. А пък ако случайно правилният прочит на ника ти е "дива", направо не ти отива да се страхуваш от дивите същества, нито пък да те хваща носталгията по цивилизацията още след 5-10-12 часа солов преход из дивото ;)
| |
| |
| 
|
|
