Eдин месец след поредния рецидив на Лаймската ми болес(при мене протича със забавяне и блокиране на сърдечната проводимост)риших да проверя как ще се разположа във времето и пространството по билотона Стара планина.През 2007 -ма ми трябваха 15 часа и за да гледам залеза на х.Ехо.За мое учудване графика и тази година беше спазен въпреки ,че нямах предварителна възможност да бъхтя по чукарите.До х.Тъжа вървяхме с Велин от Габрово и пристигнахме в 8.00 Ударих един чай(китайски бъркоч)и в 8.10 потеглихме към Ботев.По голямата част от разтоянието към върха се наложи да го вървя сам и точно в 10.00 стъпих на върха .За моя радост веднага след мене се появи Веселин от София и за мене беше удоволствие да измина останалата част от разстоянието с него.В 12.37 бяхме на Купена.Потеглихме в 12.50 и точно в 14.00 бяхме на х.Добрила.Подкрепихме се с таратор и леща и потеглихме в 14.15.На х.Дерменка бяхме точно в 16.00 часа.в 16.10 потеглихме и точно в18.00 пресякохме асфалта на Троянския проход.На х.Козя стена пристигнахме в 19.40 (За съжаление при паметника на летците се отклонихми по зимната пътека и така загубихме 10-15 мин. и това беше първото отклонение от графика).На х. Ехо пристигнахме в 21.12 и хронометъра показа 15 часа и 12 минути.Така още по светло се насладихме на една от най-красивите гледки в Балкана-тази която се открива от х.ЕХО.Благодаря на Веско за компанията и много адреналин за всички непоправими мазохисти!