Нека и аз да споделя впечатленията си от Стара трекинг, мероприятие в което участвам за втори път. Чудех се дълго откъде да се кача до хижа Мазалат. Миналата година достигнах хижата от Шипка, но тази година реших да се кача от Габарево през Соколна, Триглав и Пеещите скали. Ден преди маратона по билото, да имаш нахалството да преодолееш 2 километра денивелация! Мислех си, че това ще бъде удобно извинение, ако не достигна до хижа Ехо. И така на 16 юли за осем часа се изкачих до хижата от гара Габарево. Там се срещнах със стари познати и приятели, но още преди 22 часа бях в кревата, нали ходене ни чакаше. Стартът както обикновено в 6 сутринта, времето перфектно за тази проява, настроението също! По време на прехода се стремях да правя кратки почивки, както и две по-големи за обяд и вечеря. Бях с малка раничка, минимален багаж, удобни маратонки, проверени в много други ходения. Графикът, по който преминах маршрута бе следният: 8.30 минаване покрай хижа Тъжа, 11.20 връх Ботев без спиране, 11.40 - 12.00 обяд на заслон Ботев, 14.40 - 14.55 на Купена, 16.00 - Амбарица, 16.30 - Добрила, 18.30 - 19.00 вечеря на Дерменка, 21.00 на прохода Троян - Кърнаре, 23.00 - 23.20 на Козя стена и в хижа Ехо пристигнахме четирима в 01.15 часа. Специално искам да благодаря на Огнедишащ и на Костадин от Бургас, които бяха локомотивите на групата в последната отсечка от хижа Козя стена до хижа Ехо. Без тяхната психическа подкрепа вероятно щях да пристигна доста по-късно! Радостта на хижа Ехо бе заслужена! Някои имаха сили да се изкъпят, а аз направо се насочих към стая №1. Сутринта на 18 юли се събудих по навик доста рано. С блаженство си хапнах мекиците, приготвени от хижарите. Времето отново бе чудесно, не можах да му устоя и тръгнах към Вежен. До 9 часа чаках Огнедишащ да се събуди, но това не се случи. Ето защо продължих сам по билото, пак поставил си далечна цел - хижа Паскал. В 12 часа бях на връх Вежен, около 16.30 часа преминах покрай, това което е останало от хижа Планински извори и към 20 часа хижа Паскал. Сега вече това е частен имот и нямах друг избор освен да тръгна към Пирдоп. По пътя ми се яви ангел... с мотор. Спря човека и ме покани да седна на мотора му. Така за броени минути бях долу. Вярно, понамокриха ми се маратонките от пресичането на реката, но това също донесе облекчение за подбитите ми от ходене крака. Ето така завърши тридневното ми ходене по билото на Балкана! Изкарах си чудесно и си пожелавам много бъдещи участия в следващите издания на Стара трекинг. Вероятно в следващите дни ще кача някои снимки в www.moiteplanini.com. Завършвам с пожелания за много здраве и сбъднати мечти по нашите планини на всички участници в Стара трекинг!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите