"...Слагането на имена е естествен процес в които държавата и да иска не може да се меси..." Da Luz

Все пак си мисля, че по-голямата част от съвременните, наложили се и използвани от всички нас топоними в България в началото си са били въведени административно.

От тук пишещите, всички използват за име на най-високия връх в Стара планина "Ботев" (виж и скорошната тема). "Юмрукчал" също всички го знаем, Христо Проданов го е наричал така в юношеските си години (вж. биографическите книги за големия български алпинист), но вече никой не използва това име активно. "Вихрен" вече го споменах в >голямото обобщение< - и него държавата го е пуснала и наложила в употреба. "Димитровград" все още няма алтернатива и ако някога има, тя пак ще от държавата. "Орхание" го е сложила тогавашната турска власт при основаването на този нов град, нашата държава после също така успешно го е направила Ботевград.

За Гоце Делчев ми е трудно да коментирам - не съм от там и смятам, че в моето съзнание това име се е наложило , както и сигурно в съзнанието на поне още 5 милиона българи. Със сигурност от другата страна на Пирина местните в резултат на държавен акт си се наричат без всякакви притеснения "санданчани" (преди няколко седмици бях там и много добре си го спомням). "Св. Врач" ми се струва, че звучи вече доста архаично.

Интересен пример може би е Монтана. Според мен това име, сложено от държавата преди около 15 години, вече се наложи успешно, макар че в началото будеше сякаш малко недуомение с римско/швейцарско/американския си блясък в звученето. "Михайловград" се позабрави бързо, както сигурно преди това и "Фердинанд". "Голяма Кутловица" би било може би най-истинското име за възстановяване - но ми с струва, че смелото "Монтана" се доказа и издържа "проверката на времето".

Още примери за успешно наложили се административно дадени топоними: Асеновград, Благоевград, Боровец, Свиленград, Ивайловград, Поморие, Царево...

Държавната политика е нещо много трудно, за съжаление в нашата история малко пъти с нея са се занимавали наистина подготвени и можещи хора. Държавата ни, милата, продължава никак да не я бива. Но пък страната ни си е много, много хубава и всеки от нас съм сигурен, че си я обича по неговия си начин.

С поздрави

И.

Хубавото вино се изпива, младата жена остарява, а гората вечно зелена остава.