И аз с удоволствие чета книги за прохождането на туризма в България. На всеки планинар не може да не му стане мило от ентусиазма при строежа на първите хижи. Даже ми е трудно да си представя как са изнасяни материалите на гръб с ... раници или най-много с катъри. И като си помислиш - по-голямата част от сегашните хижи са строени по този начин. А сега при тази всъдеходна техника не знам да е построена нито една хижа (след 1989г).
Що се отнася до организирания туризъм - имаше и хубави неща. Никога няма да забравя учителката, която ме запали за планината, нито първия си водач от екскурзионните летувания, който ме научи на планинарство. И после не се разсърди, че го изоставих и тръгнах сам. Дори се радваше, че ми е дал "начална скорост". Мисля че и сега този тип организираност би била полезна. Много от младите сами откриват планината и се учат от ... грешките си, за съжаление някой път фатални.
А за екипировката? Е, Ники, не си криви душата, че сме много облекчени. "Тогава" имаше едни "пионерки" и брезентови раници, палатките и спалните чували тежаха като ... за световно! Не ми се мисли.
Най-лошото явление сега е слободията по хижите. Не можеш да разчиташ на нищо - нито че хижата ще е отворена, нито на спокойствие, дори не и на чай! Истинските хижари мога да ги изброя на пръстите на едната си ръка. И всички те са "остатък от социализЪма". За това наистина жалко!

Планинското притегляне е обратно на земното - не надолу, а нагоре!